ку̀кла - единствено число, нечленувано ку̀клата - единствено число, членувано ку̀кли - множествено число, нечленувано ку̀клите - множествено число, членувано
- 1. кукла
- - Като кукла
Виж повече- - На кукла
- - На ти куклите, дай <си> ми парцалите
- - Отвън кукла, отвътре панукла
- - Отвънка кукла, отвътре чума
КУ̀КЛА1 ж. 1. Детска играчка, изобразяваща красиво, обикновено малко момиченце.
Момиченцето,. ., си играеше с кукла, направена от парцали. Д. Ангелов, ЖС, 396. Очите на куклата — големи и сини, с нарисувани дълги клепки — гледаха очарователно непознатия чичо, който приказваше несвързани неща. К. Калчев, СТ, 161. Играех до отмаляване с децата от махалата на влак, на жмичка и кукли. Н. Каралиева, Н, 21. Децата се спират в захлас пред побелелия Дядо Мраз, нарамил пълен кош с подаръци, пред куклите, зайчетата, мечетата, дървените играчки. ВН, 1953, бр. 307, 1. Сватове дошли, а момата на кукли играе. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 106. Порасте Пенка и стана мома като кукла: хубава, хубава, та сякаш, че е ангел изписан. Т. Влайков, Съч. III, 220. Порцеланова кукла.Виж повечеПрен. За нагласена в хубава премяна жена или момиче.
2. Фигура на човек или животно в куклен театър. Ще ходите на бал, де стене и гърми / оркестър във състав — две гайди сладкогласни, / в театра с кукли вий ще гледате пък басни. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 180-181.
3. Прен. Несамостоятелен, безволев човек, който сляпо изпълнява чужда воля, служи на чужди интереси. Войнов. Нали си прокурор! Милко.. Прокурор! Аз съм изпълнител, разбираш ли? Фигурант! Кукла .. Моята задача е да придавам законен вид на незаконни деяния. Г. Джагаров, П, 57. Краткото царувание на Мехметпашовата кукла — Султан Мурат, — са очерта с най-свирепото поведение. . връх сичкия българския народ. НБ, 1876, бр. 26, 101. Вие държите в ръка живота на хилядо хора и от тях деветстотин и деведесе и девет сте направиле злочести хора. . Или ви се чини, че тия деветстотин и деведесе и девет са сотворени да бъдат кукли на вашата сатанинска игра? Н. Бончев, Ρ (превод), 108-109.
4. Жарг. Момиче с лекомислено или лошо поведение. Беше наистина жалко да гледаш как си пилеят парите тия типове. За няколко уиски на себе си и на куклата глупакът хвърляше десет хиляди. Б. Райнов, ДВ, 146.
◊ Като кукла облечен (пременен). Разг. Пищно, красиво облечен. Една част от тях бяха мирянки — млади булки и госпожи, накичени и натруфени в пъстри премени, като кукли. Ив. Вазов, Съч. XXII, 63. На кукла говоря (приказвам). Диал. Шеговито и иронично (говоря). На ти куклите, дай <си> ми парцалите. Шег. Употребява се, когато някой иска да скъса отношенията с някого. Отвън кукла, отвътре пакнула; отвънка кукла, а отвътре чума. Диал. 1. За жена, която се грижи прекомерно за външността си, а е нечистоплътна. 2. За проклета жена.
— Вер. от гр. κοῦκλα.
КУ̀КЛА2 ж. Диал. Прежда от пет гранчета. Повесмо̀, чиста изпредена калчища, направена на кукли. СбНУ VI, 235.
КУ̀КЛА3 ж. Диал. Издигнато място, покрито с канари, камъни и с малко и разпръснати дървета.
КУ̀КЛА4 ж. Диал. Обреден хляб за Великден. Великденска кукла.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.