КУТСУЗЛУ̀К, мн. -ци,
м. Разг. Непредвидено затруднение, неблагополучие.—Не останаха ни добавъчни, ни надбавъчни, ни премиални .. И. . , тъкмо когато се беше задал моят имен ден! Такъв кутсузлук, а, кога ми се е случвал? Ти барем знаеш какви софри слагам аз, какво пиене пада. Сп. Йончев, ЩД, 4. Вечер повечето от тях се отбиват в селкоопа да разменят с хора по някоя дума, да се почерпят за успеха и да затиснат кутсузлука. С. Северняк, ОНК, 117.Виж повече— Друга форма: куцузлу̀к.