кухина̀ - единствено число, нечленувано кухина̀та - единствено число, членувано кухинѝ - множествено число, нечленувано кухинѝте - множествено число, членувано
КУХИНА̀ ж. 1. Незапълнена, неуплътнена празна вътрешност на нещо.
Той отново почна да почуква по стените с лявата ръка, .. Но стените навсякъде издаваха все еднакво плътен звук — никаква кухина, никакво скривалище! П. Вежинов, ЗЧР, 72. Катерицата .. живееше близо до шосето, в хралупата на един грамаден дъб. В тъмната кухина на дървото .. беше си направила гнездо от мъх и мека сърцевина. Ем. Станев, ПЕГ, 100. Пред него зееше черен кръгъл отвор, .. Змай спусна с въже едно след друго двете ведра .. разбра, че на десетина стъпки те се удрят в стените на комина, а после още пет-шест стъпки се люлеят в кухина, докато въжето се отпусне. А. Дончев, СВС, 688. Подземни кухини.Виж повече2. Обикн. със съгл. опред. В човешки или животински организъм — празно място, образувано от костна или хрущялна система, в което са поместени някои органи. Той се вгледа в нея: съвсем млада, .. ; с тъмни очи в дълбоки кухини, с малко неправилни черти на лицето. Ст. Дичев, ЗС I, 286. От стомаха храната преминава в тънкото черво .. Разположено е в коремната кухина и образува множество извивки. Анат. VIII кл, 53. Бозайниците са най-висшите гръбначни животни .. Чрез диафрагмата телесната им празнина е разделена на гръдна и коремна. В гръдната кухина са поместени сърцето и белите дробове. Зоол. VII кл, 153. Носна кухина. Очна кухина. Устна кухина.
— Друга (диал.) форма: куфина̀.