легѐнда - единствено число, нечленувано легѐндата - единствено число, членувано легѐнди - множествено число, нечленувано легѐндите - множествено число, членувано
1 фантазия (разг.) - измислица - измишльотина (разг.) - небивалица - фантасмагория (разг.) - басня (книж.) - легенда (разг.)2 поверие - легенда - предание - сказание (книж.) - мит
ЛЕГЀНДА1 ж. 1. Литер. Народно или лично повествователно произведение с фантастичноприказен характер, в основата на което стои действително събитие или историческа личност; предание.
Всяка голяма епична борба създава една популярна любима фигура, .. Създава един безимен герой, който с очарованието на мит живее повече в песните и легендите, отколкото в сухите страници на историята. Й. Йовков, Разк. III, 85. Тя [„Поема на злото“] обработва известната легенда за грехопадението, днес вече позната и по други варианти като една източна мистическа легенда. Б. Ангелов, ЛС, 219. Той говореше на всякакви теми, в които се преплитаха и здрави знания, и легенди, и мечти, и суеверия дори — така, както и сам ги бе поглъщал с неутолима душевна жажда. Д. Талев, ПК, 145. Една гръцка легенда гласи, че един тифон, стъпвайки върху планината, .., бил сразен от разярения Зевс и обагрил с кръвта си цялата планина. Й. Радичков и др., ГСП, 5. ● Обр. Няма съмнение, че филмът, посветен на Ивайло, ще събуди патриотични чувства и размисъл за това име легенда. ВН, 1964, бр. 3876, 4. Нощта е тъй свежа, и в сенките нейни / пристъпват възкръснали странни мечти, / .. / че нощем градът е легенда незнайна, / животът — печална, но свидна мечта. Хр. Смирненски, Съч. I, 8.Виж повече2. Прен. Непроверени, преувеличени или невярно, изопачено представени факти, сведения и под., понякога с цел да се заблуди някой; слух, мълва, измислица, лъжа. Легенда е, че Априлов оставил няколко българчета, учащи се в Одеса, „да умрат от оскъдности нужнаго им препитания и одеяния“. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 235. Радев безцеремонно бе смъкнал долу Гръмовержеца [Π. Π. Славейков], унищожавайки легендата за неговата безпогрешност, за владичеството му над българската литература. М. Кремен, РЯ, 299. Всичко у него [Барутчиев-стария] изглеждаше мрачно. Дори самото начало на богатството му се губеше в мрачна легенда. Говореше се, че е подправил завещанието на чичо си. Д. Димов, Т, 136. Никой не знаеше как беше всъщност работата — умрял ли беше самоволно Балкан от глад, или беше убит. Но легендата за самоволната му смърт се разнесе и повярва. Й. Йовков, Разк. I, 125.
3. Истор. В средновековната българска литература — житие, сказание. Види са, че чрез българското посредничество в православно-черковната писменост са са появиле и други произведения от средновековните повести, като например, известната история на Варлаама и Йосафа, т. е. знаменитата легенда, която е била разпространена и в литературата на Западна Европа. СбС, 61. Досега съм изложил най-главните споменици за живота, трудовете и книжевните дела на св. епископ Климента, както дума често наведеното най-старо сказание (легенда), което е един от неговите ученици списал. X. Йоанович, Ц (превод), 24-25. Легенди, в старина .., ся наричали жития и вообще сказания за чудесни деяния и подвиги святих и праведних мужей. С. Радулов, ГМП (превод), 255-256. Панонски легенди.
4. Муз. Музикална пиеса с повествователно-фантастичен и драматичен характер.
— От лат. legendus 'който се чете' през рус. легенда.
ЛЕГЀНДА2 ж. 1. Спец. Условни знаци и цветове и пояснителния текст към тях в карта или в план, чертеж и под. Може би ако пред мене разгърнат разните скици и планове, снабдени със съответните мащаби, обяснителни таблици и легенди, аз все пак ще проумея нещо. П. Незнакомов, СМ, 32. Необходима част от всяка геоложка карта е легендата. Тя представлява разяснение на условните означения, дадени на картата. Р. Христов и др., Г, 123. Географските елементи на картата — релефът, климатът, .., селищата и др. — са нанесени върху нея с условни знаци. На всяка карта има легенда за условните знаци. Геогр. VIII кл, 1965, 14.
2. Надпис на монета.
— От лат. legendus 'който се чете' през рус. легенда.