летя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време летѝш - второ лице, единствено число, сегашно време летѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение летѝм - първо лице, множествено число, сегашно време летѝте - второ лице, множествено число, сегашно време летя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време летя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време летя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време летя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време летя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време летѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време летѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение летя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие летя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие летя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие летя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие летя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие летя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие летя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие летя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие летя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие летѐйки - деепричастие летя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие летѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие летѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие летя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие летя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие летя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие летя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие летѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие летѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. летя
- - Лети ми окото
Виж повече- - Летя в облаците
- - Сняг да лети, пак няма да се налепи о него
- - Ще летят чинии
ЛЕТЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. летя̀л, -а, -о, мн. летѐли, несв., непрех. 1. За птица или насекомо — движа се, премествам се във въздуха, като размахвам крила; хвърча. Ах, ето ги щъркелите, ето ги! Летят в дълги редици и едвам поклащат крилете си, защото са уморени. И. Петров, ЛСГ, 50. Над нивите летят ластовички. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 50. — Куковице, мойе модро пиле, / како летиш от града на града; / .. / да не виде мойо старо макю? Нар. пес., СбНУ XXII— XXIII, 30. Пчела лети по небото, / глас ми носи по селото, / че момците болни лежат. Нар. пес., СбВСтТ, 851. // За летателен апарат — движа се, придвижвам се във въздуха. Машината на Ян Бибиян е нещо особено. Тя ще лети с помощта на радиовълни, които неизчерпаемо ще произвежда сама в себе, като използува главно космическите лъчи и слънчевата светлина. Елин Пелин, ЯБЛ, 34.
2. Прен. За човек — пътувам на летателен апарат. Чувствува се, че летим на север. Облаците се сгъстяват, слънцето изчезва. Н. Фурнаджиев, МП, 6. — Не би ли желал да станеш летец? — Имам голямо желание — каза Ян Бибиян. — Как ми се иска да летя! Елин Пелин, ЯБЛ, 22. За него — живота — / направил бих всичко. — Летял бих / със пробна машина в небето. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 16.
3. Прен. Придвижвам се с голяма скорост нанякъде, много бързо или стремително, буйно. Бързият влак лети към София. Г. Стаматов, Разк. I, 63. По пътищата летяха мотоциклети с куриери, бучаха мощно камионите с муниции. П. Вежинов, ЗЧР, 45. Тая китка Герчо грижливо пазеше навсякъде. В окопа ли седеше, .., на нож ли летеше към врага, он пипаше мястото на сърцето си, дето стоеше Кункината китка. Елин Пелин, Съч. V, 100. Поручик Попов — внимателен и кокетен — още в началото на играта поканил беше с пълната кавалерска придирчивост Стефка, па летяха във вихрен танц. А. Страшимиров, Съч. I, 138. През зимата в планината няма клек. Снегът го затрупва с дебели преспи и по него скиорите летят на воля. Ламар, ПР, 19. „Аз съм български войвода, / момци ми са тез, / ний летиме за свобода / кръв да лейме днес.“ Ив. Вазов, Съч. I, 25. Ах, летете ескадрони! В устрема ви милиони / погледи са приковани със надежда и любов. Хр. Смирненски, Съч. I, 79. ● За вълни, вятър, вода. Скала изстъпва на брегът, / .. / Вий вихър, чайките пищят, / летят вълните с бяг несвесен. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 49. Вятърът лети и бие още над урвите и сламените къщи. Н. Фурнаджиев, ПВ, 12. // За различни предмети — движа се, нося се из въздуха, обикн. тласкан от вятър, удар и под.; хвърча. Пушекът от срещния комин, .., летеше полегато на противната посока. Ив. Вазов, Съч. XII, 47. Слънцето вече се е загубило зад оловните облаци, които летят ниско, подгонени от вятъра. Н. Фурнаджиев, МП, 116. Нечуван студ смрази Босфора, обилен сняг с бясна вихрушка летеше, та засипваше разтворените морски бездни. Н. Райнов, ВДБ, 148. Я кажи ми, облаче ле бяло, / отде идеш, де си ми летяло? Ран Босилек, Р, 24.
4. Прен. Отделям се със сила, с тласък от някъде или от нещо, като изхвърчавам встрани нагоре или падам надолу. И като се обърна по гърба си, той почна да нанася такива немилостиви удари с нозете си по повърхността на разпенената вода, щото бризги летяха чак до тавана. Ал. Константинов, БГ, 14-15. Гореше някаква сграда. Искрите летяха на снопове в тъмнината на нощта. Ив. Хаджимарчев, ОК, 32. Най-сетне радиото донесе най-хубавата вест. Из въздуха летяха калпаци, премятаха се крумовки, сивееха остъргани каскети. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 385. И ако не бяха съборените камъни, които летяха с подскачане и тропот по каменливата стръмнина и все повече се засилваха и увличаха и други, по нищо не можеше да се разбере, че тук, дето до преди малко нямаше жива душа, е минал човек. Ем. Коралов, ДП, 5-6. Премрежени са небесата сини, / лети звезда отронена в захлас. Π. К. Яворов, Съч. I, 163.
5. Прен. За думи, реч, звук и под. — нося се, разпространявам се много бързо и свободно. Между екипажа на торпедоносците и кея летяха остроти и закачки. Д. Добревски, БКН, 18. Той [Петър Осоговец] бе стар и в народа летеше мълва, че бил магьосник и знахар. Н. Райнов, КЦ, 93. Вътре бръмчат като пчели учениците и тоя жив и непрестанен шум лети вън на весели вълни. Елин Пелин, Съч. II, 106. Летете, ο песни, спомени големи, / въздишки последни на бившето време! Ив. Вазов, Съч. I, 192. Бъди, земя, благословена, / земя от слънце напоена / и пълна с тиха благодат — / при тебе волно е сърцето / и волно бликат стиховете / и леко римите летят! Сл. Красински, ЗО, 17.
6. Прен. За мисъл, дух, поглед и под. — нося се, устремявам се към някого или нещо; пренасям се. Как бързо летят и прелитат мислите... Дона вече и не виждаше, че е в някогашната си стаичка, а се пренесе там — в планината, на село. Д. Талев, И, 220. Тая редовна поща ни свързваше с домашни и близки, с ония места, които отдавна бяхме напуснали и към които напоследък постоянно летеше мисълта ни. Д. Калфов, ПЮН, 20. Очите им, .., гледаха някъде в пространството. Замечтаният поглед на хора, чиято мисъл лети някъде далеч. Й. Йовков, Разк. III, 54-55. Душата ми към твоя свят лети. Д. Дебелянов, С 1936, 33. Гърдите поемат жадно въздуха, очите гълтат жадно просторите, духът лети крилат и упоен. Ив. Вазов, Съч. XVII, 57-58.
7. Прен. За време — преминавам бързо, неусетно; хвърча, изплъзвам се, изтичам. — Осем години — потвърди Раковски... — Годините летят, драги ми консуле... Ст. Дичев, ЗС I, 291. — Чакайте, ще измислим нещо... — каза тя уплашена.. А секундите летяха. М. Грубешлиева, ПП, 173. Привет на вас, места любими родни! / Отново виждам тез поля свободни, / тез весели долини, равнини, / безгрижно де летяха моите дни. Ст. Панчев, Стр, 11. Летете — радостни или омразни, / и делници, и празници. / Летете — няма да ви смятам, / дни мои на земята. Е. Багряна, ВС, 5. Не ми шепти, ο плът, че времето лети, / че някога живота ми ще бъде като меча изхабен / положен в ножницата за покой. М. Петканова, ЦТ, 35.
8. Поет. Люлея се, вея се. Четата потегли с песни, / гордо знамето летеше. Ив. Вазов, Съч. II, 156. Погалена, сякаш, от света ръка / потрепваше росната ръж / и волни талази един подир друг летяха на шир и на длъж. Хр. Смирненски, Съч. I, 9.
9. Диал. За дъжд, сняг и под. — валя1 (в 1 знач.). Над малкото градче се надвесили черни, буреносни облаци и скоро едри капки дъжд почнали да летят. БД, 1909, бр. 15, 2. Покривът бива полегат, за да се стича водата, кога лети дъжд. Д. Манчев, БЕ II, 12. Днес цял ден лети сняг. Д. Манчев, БЕ I, 21.
10. Остар. С предл. към. Изпитвам силно влечение към някого или нещо; стремя се, привлича ме. Щом римляните преминали италийските предели, те непременно трябало да са сбутат с картагеняните защото и двата тези народи летели към всемирно владичество. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 301. Обърнал [Антоний] в своя полза ненавистта, что имал народът въз убийците Цезарови, и начнал да лети кам връховна власт. Й. Груев, КВИ (превод), 50.
◊ Лети ми окото