лича̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време личѝш - второ лице, единствено число, сегашно време личѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение личѝм - първо лице, множествено число, сегашно време личѝте - второ лице, множествено число, сегашно време лича̀т - трето лице, множествено число, сегашно време лича̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време лича̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време лича̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време лича̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време личѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време личѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение лича̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лича̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие лича̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие лича̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лича̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие лича̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие лича̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие лича̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие лича̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие личѐйки - деепричастие лича̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие личѐлиа - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие личѐлиат - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие лича̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие лича̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие лича̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие лича̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие личѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие личѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ЛИЧА̀1, -ѝш,
мин. св. -а̀х и (диал.) -ѐх, несв., непрех. и (рядко) прех. 1. Ясно съм очертан, така че мога да бъда видян, забелязан, различен сред всичко останало; виждам се, забелязвам се, откроявам се. Девойката върви донякъде зад нас и маха ръка. В мрачината светлата ѝ фигура личи някое време, после, зад един плет изчезва. К. Константинов, СЧЗ, 172. Селото едвам личеше, наполовина затрупано от преспи. Й. Йовков, ЖС, 55. На предницата двамата гребци, чиито лица едва личаха в нощта, връзваха и развързваха въжа. Ст. Загорчинов, ДП, 420. Близначката и тя слага метличини в косата си, ала нейните коси са черни и метличините се губят в тях, не личат. К. Калчев, ПИЖ, 152. На някой от по-тъмните снимки лича, а ти не личиш и на тях, защото си застанал пай-отзад.Виж повече2. Изпъквам, откроявам се с някакви свои лични качества. Между всички жени по-нататък една личеше — Жела. Й. Йовков, Ж 1945, 114-115. Не случайно населението от цялата околност обича младия офицер. Той [Заимов] личи сред другите офицери. Е. Каранфилов, Б III, 36. Но и биволите му [на Христака], и кравите му, и конете му личаха, когато са между добитъка на другите. Косъмът им — изопнат, чист и лъскав като свила. Ил. Волен, МДС, 177. Вдигна се общ хохот, в който най-много личеше черковният глас на Варлаама. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. „Това стада млого верват, / та знам ли я, та ме питаш, / койе стадо, на кого йе!“ / Ян кехая отговора: / „Мое стадо яко личи, / триста овни званци носат.“ Нар. пес., СбНУ II, 12. // Със следв. изр. със съюз че. Изпъквам, откроявам се, показвам се като някакъв по определени външни признаци. Аз ги не познавах, но по изяществото на носията и обноските личаха, че са от доброто общество на столицата. Ив. Вазов, Съч. XI, 79.
3. Виждам се, че съм, намирам се някъде, изпъквам с присъствието си някъде. На уречения ден на означеното място, .., се нареди официалният свят, между който личеха чуждестранните представители, делегат от страна на царя, министрите с госпожите си. Елин Пелин, Съч. IV, 236. В свитата личеше и Азатин бей, .., сега началник на ханската конна стража. Ив. Вазов, Съч. XIV, 140. Некрологът завършва с доста дълъг поменик на опечалени семейства, между които личи и една професорска фамилия. Св. Минков, Избр. пр, 468. Между последните личи името на един санитарен подполковник, евреин. Л. Стоянов, X, 104. Между туй Никифоров продължаваше да протестира, че името му още личи сред членовете на правителството. С. Радев, ССБ II, 33.
4. Ясно съм изразен, така че мога да бъда доловен, усетен, схванат, разпознат. Нейната радост ясно личи по грейналото ѝ лице и по нейните светнале големи очи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 199. Когато излезе от кубрика, лицето му бе мрачно, тежко безпокойство личеше в сивите му очи. П. Вежинов, ДБ, 293. Едно желание също личеше у тях — да крият княза от тълпата или да ѝ го представят по начин, който да не я задоволи. С. Радев, ССБ I, 160. Покачен върху един сандък, един от посрещаните извика със силен и груб глас, в който личеше ирония. К. Кюлявков, ОЛ, 19. Грижлива и тънка работа личеше и в тая икона. Й. Йовков, Ж 1945, 95.
5. Прех. Диал. Правя нещо да изпъква, да се забелязва; отличавам, крася. — Тодоре, море Тодоре, /.. / и големио ти кон пукнат, / щото ти дзванци носеше / и ергелето ти личеше. Нар. пес., СбНУ XLIII, 364.
6. Остар. и диал. Приличам, подобен съм на някого или нещо; изглеждам като. Калай ся смеша с всички метали; неговий сплав с цинк личи на сребро, та затуй с неговите тънки плочици ся посребряват металите. С. Веженов, X (превод), 57-58. Правителството на всякий народ си личи на хората, на които е то глава. Й. Груев, СП (превод), 3. На шопкинка не личеше, / нито беше горска вила. Ив. Вазов, Съч. III, 140. — Фала тебе, незнана робине, / това чуем, че си робие има, / дали има некой като мене, / като мене, на мене да личи? Нар. пес., СбНУ XLIII, 19. // Имам вид, изглеждам външно по определен начин. Лицето му [на Събо] личеше съвсем изпито, а носът — тънък и дълъг. Ст. Загорчинов, ДП, 144. // личи безл. Вижда се, забелязва се, разбира се, ясно е. По белите и тесни беневреци и по синия долакатник, .., личеше, че той е от далечните полски села. Елин Пелин, Съч. II, 89. — Не — подхвана пак прекъснатия разговор мургавият мъж и от тона му личеше, че той е мислил само за това. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 218. — Виждам, че сега се чувствувате по-добре .. Личи по израза на лицето. Кл. Цачев, СШ, 145-146. — Ох, ще си хапнем динка! — глади се по корема Митко, който по всичко личи е голям лакомник. П. Незнакомов, МА, 67. По нищо не личеше при все това, че някой от Петровун се бои от нападение през този ден. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 13. — Съмва вече и маякът още свети. .. — Свети, ама не личи какъв сигнал дава. Д. Добревски, БКН, 34-35.
ЛИЧЍ МИ несв., непрех. Проявявам се, имам външна изява; забелязвам се, виждам се. — Може би не случайно са свързвали съдбите на хората със съзвездията... Ти от коя зодия си? — От „скорпион“ .. — Да, личи ти. П. Вежинов, ЗНН, 118. И двете се закръглихте доста, та вече ви личи, че сте бременни. Δ Оправил си се, личи ти, че си бил на курорт.
ЛИЧА̀2, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. и прех. Остар. и диал. Заличавам, трия, бърша, избърсвам, изтривам. лича се страд.
ЛИЧА̀ СЕ несв., непрех. Заличавам се, изличавам се. Всяка случка, от която го деляха само няколко дни, изведнъж се личеше от вниманието му и ако той я спомняше после — чинеше му се, че това е било не преди ден-два дни, а че оттогава са изминали месеци, години. Г. Райчев, Избр. съч. II, 59-60.
ЛИЧА̀3, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Диал. Съобщавам нещо с висок глас, за да го чуят много хора. Кога дошло време да се мъжит царската кярка, тая се помолила на татка си да клайт теляли, да се соберат отсегда, от сата царщина юнаци, кого ке си бендисат, тая него да го земит. И тога царот клал теляли да личет по сата негоа царщина и се собрале много юнаци. СГ, 1894, кн. 1, 489-490. А гора си на Марко говори: / .. / У девоки девокя личеше, / като вика, за тебе зборува: / „Кам те, Марко, кам те, Кралявино, / кам те, Марко, сега да ме видиш?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 34. ● Нар.-поет. личба лича. Личба личит млада Маркоица: / „Да слушайте солунски граждани!“ Нар. пес., СбБрМ, 149.