ловя̀ - първо лице, единствено число, сегашно време ловѝш - второ лице, единствено число, сегашно време ловѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение ловѝм - първо лице, множествено число, сегашно време ловѝте - второ лице, множествено число, сегашно време ловя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време ловѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време ловѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време ловѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време ловѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време ловя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време ловѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време ловя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време ловя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време ловя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време ловѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение ловя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ловя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие ловя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие ловя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ловя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие ловя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие ловя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие ловя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие ловя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие ловѐйки - деепричастие ловѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ловѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие ловѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие ловѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ловѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие ловѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ловѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие ловѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие ловѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие ловя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие ловя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие ловя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие ловѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие ловѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие ловѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие ловѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие ловѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие ловѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие ловѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие ловѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие ловѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие ловѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. ловя
- - Искам с трици маймуни да ловя
Виж повече- - Когато тато и мама ме съдеха, аз ловях мухи
- - Когато тато и мама ме учеха, аз ловях мухи
- - Куршум не ме лови
- - Лисици да ловиш
- - Лови ми окото
- - Ловя бъх
- - Ловя вятър<а> в (с) решето и ловя вятър
- - Ловя звезди с устата си
- - Ловя змиите с людски ръце
- - Ловя корен
- - Ловя морето в шепа
- - Ловя мухи
- - Ловя място
- - Ловя око<то>
- - Ловя риба в мътна вода
- - Ловя с кола зайци
- - Не ме лови калема
- - Не ме лови кантара
- - Не ми <го> лови око<то>
- - С трън да ловиш, нищо не можеш да закачиш
- - С уста си пилища ловя
- - С уста си птици ловя
- - С устата си звезди ловя
- - С уста<та> си птички ловя
- - Сън не ме лови
ЛОВЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Поемам и задържам обикн. с ръка нещо или някого, което е в движение; хващам, улавям. Донка зе да бере грулки от сливата и да замяра въз Ненка, .. Ненко ги ловеше и береше, па и той замярваше с тях да я лучи. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 106. Подхвърлената хапка кучето я ловеше още в въздуха — изведнаж. Й. Йовков, АМГ, 34. Готвачката чисти голяма риба, слугинята лови пилета. Г. Стаматов, Разк. I, 97.
2. Пипам, докосвам някого или нещо с ръка. Шест деца имам, като го [коня] начоголят. .. И качат му се, и за опашката го ловят и, дето се казва, под него минават. Й. Йовков, АМГ, 119. Зърна изведнъж зад плета лъскави цигански очи и циганска усмивка, .. Човекът спря да се почесва, сетил се бе внезапно, че който е ловил циганка, огънят му ще гори и няма да му влиза пушилка в очите. Й. Радичков, СР, 162.
3. Търся и преследвам, за да задържа дивеч, животни, птици, риба и др. за забавление или за храна; ловувам. Мнозина се занимаваха с лов, правеха капани и ловяха яребици. Й. Йовков, Ж 1930, 65. Разправяше как българските селяни ловели мечките по особен начин — само с въже и нож. Д. Димов, Т, 149. Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дедо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, а у пости я пържат в механата с даскало. Елин Пелин, Съч. V, 102. Тя [лисицата] скита цяла нощ край махаличките и лови мишки край плетищата, които отхвърляха сенките си по снега. Ем. Станев, ПЕГ, 72. Сутрин тя чуруликаше. .. Летеше над оризищата, .., ловеше мушици и ги носеше на рожбите си. А. Каралийчев, ТР, 84.
4. Прен. Преследвам организирано хора обикн. за някакво нарушение на закона, за да ги накажа и затворя; задържам, залавям, хващам. Той трябваше да лови селяните, що нарушаваха закона за горите, да ги дава на съд. Ив. Вазов, Съч. XXV, 114. Ловим дезертьори, спираме войниците, които се връщат в България без заповед. Л. Стоянов, X, 81. Валент тогава заповядал да не излезват войските му из укреплените си станове, а само слугите и вардачите войнски да нападат тайно на Готите и да ги ловят или убиват. Г. Кръстевич, ИБ, 98.
5. Старая се да възприема нещо чрез сетивата си; улавям. Биляна следеше зорко, ловеше с уплашен поглед всяко негово движение, всяка промяна по лицето му. Д. Талев, С II, 90. „Войводо, побратиме деспоте“, викаха вече отвред Момчиловците и ловяха неговия [на Момчил] поглед. Ст. Загорчинов, ДП, 487. Той зяпаше в устата на разказвача, и ловеше жадно всяка негова дума. Ив. Вазов, Съч. VI, 7. Докато другите се бяха отпуснали и слушаха щурците, той работеше. По-скоро работеше неговата мисъл и въображението му. Ловеше всяко движение и всяка дума на своите странни спътници, напрягаше слуха си, мъчеше се да си представи какво се крие зад всяка дума и зад всяко движение, съпоставяше, сравняваше. Ст. Поптонев, НСС, 174. Киро ловеше всеки звук и се взираше към къщата. Мина половин час. И. Петров, MB, 13. Заострените му [на животното], чувствителни уши внимателно ловяха всеки звук. Ем. Станев, ЯГ, 75.
6. Разг. Приемам върху себе си, покривам се с тънък слой ръжда, прах, плесен и под.; хващам. Започнаха дъждовете. Мотиките стърчеха под стрехите и ловяха ръжда. Ил. Волен, РК, 67. — Те [дрехите] не ловят ни кир, ни леке, ни прах, по тях нищо се не лепи. Ц. Гинчев, ГК, 172. Грахът за да не лови гъгрица, трябва, след като се очука, да се остави да пренощува една нощ на месечина. СбНУ VI, 91.
7. Разг. Обикн. с отриц. За болест, думи, клетви и под. — оказвам някакво силно въздействие върху някого, засягам, поразявам някого; хващам. — Ще се простудиш разгърден на тоя мраз. .. — Аз съм като камък, другарке, нищо ме не лови. Л. Александрова, ИЕЩ, 119. Толкова го бяха намразили, че когато се разболя .. не искаха да го лекуват. „Такъв проклет човек — казваха те — не го ловят ни думи, ни билки.“ Ил. Волен, МДС, 107. — Не ме лови виното, на ракия ли ще караме отсега?! Й. Вълчев, СКН, 527. — Да пътувате живи и здрави по вашите добри дела и куршум да не ви лови. Г. Стоев, ЦЗ, 174. Тая болест [лоша кашлица] лови най-много децата до осмата година и до десетата година. Лет., 1871, 136. — Не бой са, не бой, Пенке пиленце, / не бой са от върли магии. / Я настържи, Пенке, агънът, / .., / да та не ловят върли магии. Нар. пес., СбНУ XLIII, 540. Умора не ги лови. Δ Сън не ме лови.
8. Разг. За радио- или телевизионен апарат и под. — приемам, улавям предавателни вълни, сигнали; хващам. Купил си човекът радиоапарат, а пък той не лови съвсем ясно Монте Карло. А. Наковски, БС, 90. Малкият апарат, .., не ловеше добре чуждите и далечни станции. Все пак, макар и само чрез предаванията на „Радио София“, въстаниците разбраха, че за хитлеристите на Източния фронт е настъпило сериозно объркване. Д. Ангелов, ЖС, 381. Установен на кораба локатор изпраща във водата кратки ултразвукови сигнали и лови тяхното ехо. К, 1963, кн. 7, 43. // Нагласявам такъв апарат така, че да може да приема ясно, добре съответните предавателни вълни, сигнали. Радиоприемателят беше мощен и ние мажехме да ловим Москва. С голямо внимание Вапцаров слушаше новините от съветската столица. Мл. Исаев, Н, 314-315. Хиляди българи ловяха вълните на Радио Прага, за да научат първи решенията на чехословашкото правителство. Г. Караславов, Избр. съч. III, 312.
9. Разг. Обикн. в съчет. с вяра. Вярвам; хващам. — И аз биле бех зела да лова вяра, че ще бъде това нящо. Т. Влайков, Съч. II, 21. — Две каймета ще турне бай ти Стефан в пазвата, ако щеш — лови вяра, ако щеш — недей. Н. Нинов, ЕШО, 105. — Ида със заръка до тебе, .. Само на главатаря ми е заръчано да предам нещо си. Важно е! — добави, защото виждаше, че никой не му лови вяра. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 477. В петък се Ленка пристана, / в събота болна легнала. / Сички ѝ вера фанали, / любе ѝ вера не лови. Нар. пес., СбВСтТ, 687.
10. Диал. Имам някаква стойност, струвам. — Ами един пълен сандък темесуци я си помислете, колко пари ще да лови! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 117.
11. Непрех. Разг. С отрий. За кибрит, прахан и под. — запалвам се, хващам. Старецът зачатка огнивото, но безуспешно. — Видиш ли, че и праханта не лови. Влажна е. Н. Хайтов, ПП, 94. Най-крайната стража запалваше огън да знаят следните, че иде човек. Като го видеше да си върви из пътя, палваше огън втората стража. .. Понякога, ако валеше да речем и огънят не ловеше, дервентджиите биеха даул. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 179.
12. Прех. Диал. В съчет. с работа. Вземам, наемам някого да върши някаква работа. И доскоро, когато бащата и майката харесват някоя мома, те си приказват. — Юнак, юначна мома, яка, .., за нашио дом че е арна. За момчето не става дума; защото те „я ловят за работа, стока да гледа“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 157.
13. Прех. Диал. Заемам се да върша нещо; хващам. Да имам либе ю село, / се по него бих ходила, / работа не бих ловила. Нар. пес., СбВСтТ, 915. ловя се I. Страд. от ловя в 1-13 знач. — А знаете ли как се лови пъстърва? — питаше Дянко. — Ами как се прави волтова дъга? — прекъсваше го Семо. П. Проданов, С, 127. На разсъмване се упъти [лисицата] към дървото, тоя път задоволена и сита, тъй като в тая нощ изгладнелите мишки, неизлизали няколко дни от дупките си поради снеговалежа, лесно се ловяха. Ем. Станев, ПЕГ, 72. Златката се лови заради скъпата ѝ кожа. П. Петков, СП, 63. „Ами кой ми е запалил сеното и плевника?“ .. — Запалил го е някой, ама кой го знае. .. Който ще пали, той не се обажда никому .. и паличът най-мъчно се лови. Ц. Гинчев, ГК, 298. Електромагнитните трептения, които се използуват в радиотехниката: ултракъсите вълни, .., късите вълни, на които особено добре се ловят далечни радиостанции. Ал. Раев, СС (превод), 14. II. Взаим. от ловя в 1 знач. Но жените бяха необикновено заинтригувани. Те се пресрещаха, ловяха се за ръце и се питаха с широко ококорени очи: „Кой е? Къде е?“ [главният прокурор]. Г. Караславов, Т, 39.
ЛОВЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Посягам с ръка към нещо, за да го обхвана или за да се подпра на него, да се закрепя, задържа при движение; улавям се, хващам се. Двамата пътници пълзяха под сухите драки на дъбравата, .., ловяха се от вейка на вейка и когато излязоха на билото, ризите им бяха прилепнали за гърба като студени компреси. X. Русев, ПС, 122.
2. Разг. Улавям се, хващам се за другиго с ръка при танц или игра; залавям се. Момите се мъчеха да свъртят хоро. Станка странеше, не се ловеше на хорото не само защото сърце ѝ не теглеше, но и защото жалеше чича си Юрдана. Г. Караславов, ОХ, 395.
3. Разг. С предл. на, за и в. съчет. с работа. Започвам да работя; залавям се, хващам се. — Ти, Муце, защо си упречила тия пищялки пред кюмбето, ами не се ловиш на работа? — чу се гласът ѝ да кънти из стаята. — Мома вече, а скръстила ръце и седи! Твоите дружки напълниха ковчези с дрехи, а ти още чорап не знаеш да плетеш. Ст. Даскалов, БМ, 7.
4. Обикн. с отриц. Съм, вмествам се, побирам се в размерите, границите, рамките, обхвата на нещо. Може пътя и педя да бъде, / но до слънцето да изведе. / Пътя, / който до примка възлиза / и във мярката не се лови, / но Стоян още с кървава риза / като песенно чудо върви. М. Недялков, Л, 177.
5. Диал. За растение — пускам корен и започвам да се развивам, да раста; прихващам се, хващам се. — Ние в Дъбин сме едно дърво без корене: сади го ти него, както щеш, то вече се не лови и не прифаща. Т. Влайков, Съч. II, 190.
6. Прен. Оставям се да бъда убеден, уверен в нещо което е измислица, заблуда; подлъгвам се, подмамвам се. — Щом го пращат бързо и със срочна задача, той ще се пази като от огън. .. — Такъв човек не се лови с никакви шмекерии. Ст. Даскалов, СЛ, 453. Припомни си по-ясно и двусмислените подмятания на хазайката за момичето, дяволития блясък в очите ѝ, нескриваното ѝ желание да им устройва срещи, .. Борис не се ловеше на подмятанията ѝ, търсеше тя развлечение за себе си или радости, които бе изгубила. Д. Талев, ГЧ, 93-94.
7. Прен. Съзнателно обръщам внимание на нещо, което е незначително за случая, за момента; хващам се. Как живея — ловеше се той [Клинче] за всяка дума на Лазара с прекалено усърдие, боеше се да заговори за най-важното. Д. Талев, ЖС, 369. Те не разбираха всяко нещо в книжовния език, на който беше написана брошурата, .. Ловяха се за отделни думи и за по-ясните мисли в писаното, много неща допълваха и разясняваха по свой начин. Д. Талев, ГЧ, 29-30. А бе тоя автор през плет да беше виждал българско село пак щеше да знае, че Тодоровден е в края на зимата и че тогава бостаните още не са посети. .. „Ето, виж за какви дреболии се ловят!“ — ядосваше се и същевременно се кореше той. Г. Караславов, Избр. съч. II, 82-83.
8. Диал. Наемам се да бъда някакъв.— Бог те било, Марко добър юнак, / защо идеш, та се кума ловиш, / кога не мож кума да си бъдеш / и не можеш девойкя да чуваш? Нар. пес., СбНУ XLIII, 184.
◊ Искам с трици маймуни да ловя. Разг. Мъча се да получа нещо, да постигна резултати, без да изразходвам никакви средства, без да дам нещо. Когато тато и мама ме съдеха (учеха), аз ловях мухи. Диал. Казва се на човек, когото съдят, учат, наказват, а той върши пак, каквото си знае. Куршум (сабя) не ме лови (хваща). Разг. Неуязвим съм, не мога да бъда убит. —