Основна форма: лошотѝя - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

лошотѝя - единствено число, нечленувано
лошотѝята - единствено число, членувано
лошотѝи - множествено число, нечленувано
лошотѝите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 злина - лошота - лошотия - проклетия - лошавина (разг.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 лошотия - добрина
2 лошотия - доброта

Резултати от: Речник на българския език

ЛОШОТЍЯ1 ж. 1. Само ед. Качество на лош човек. Противоп. доброта, добрина. Вардарски си мислеше: „Зла проклетия има в човешкия живот. Зле е нареден тоя живот, а то иде от самата човешка лошотия, от робството и невежеството сред людете…“ Д. Талев, ПК, 143. В него имаше една сила, която се противеше и не искаше да се смири пред лошотията и завистта на хората. К. Петканов, БД, 121. Двамата братя пак се спогледаха, .., щом видяха стотиците лица, прилични на техните. И малко им поолекна. Такъв е човекът от лошотия ли радва се, че и други, не само той, ще страдат с неговата болка. А. Дончев, СВС, 594. Надви те лошотията в тъмницата. Вижда се, носиш я в сърцето си. Мъчи те тя. М. Смилова, ДСВ, 149. // Проява на лошо отношение към някого. Сине, сине, виках, дано син посинееш, .. Бива ли толкоз лошотия бре, бива ли толкоз урсузлук. Г. Караславов, Избр. съч. II, 453. — Спогаждаш ли се с хората?От рано изпих лошотията им, та ми остана време да разбера, че са добри отвърна Марина в скоропоговорка. Л. Дилов, ПБД, 139.

2. Нещастие, злина. А пустата сиромашия какви лошотии не докарва! Живеят така от ден на ден .. и сѐ по̀ на зле отиват, нямат оправия, па и не знаят как да се оправят... Хр. Максимов, ЗР, 8. — Ех, хаджи, та лошо ли живееше? Какво ти липсваше? .. Де да се върне онова време, подлагам гръб на всичката лошотия, дето се оплакваш. А. Гуляшки, МТС, 272. Няма на света лошотия да не ѝ се намира цаката... Охкаджии не мога да търпя, хеле пък дето философствуват. Ем. Станев, ИК III и IV, 410. Душата мя боли кога спомня сичките лошотии, които тойзи честолюбец стори на сичкия царски род и на българското царство. Е. Мутева, РБЦ (превод), 107.

3. Разг. Лошо, неприятно нещо. И да чуеше такова нещо, трябваше търчешката да дойде: „Тъй и тъй, свато да каже, приказват се такива лошотии за тебе, глей там, уреди ги с време...“ Г. Караславов, СИ, 194-197.

4. Разг. Лош, неприятен човек. Васко трепна. .. Такива думи да изрече за него. .. И то не пред кого да е, а пред оная разпенена, мустаката лошотия!... Кл. Цачев, В, 153.

ЛОШОТЍЯ2 ж. Остар. и диал. Болест; лошота2. — Марин е нящо лош, нящо му е зле станало, .. Ти виж, ти виж! Отде да се земе, та сега да го намери такъва лошотия. Т. Влайков, Съч. II, 23. Преди да ся яви [шарката], детето три-четире дни напред гори, главата го боли, кръти му ся да блюва, .. Това трае четире дни, после огънът и другите главни лошотии преминуват. Лет., 1871, 140.

Виж повече