лука̀вство - единствено число, нечленувано лука̀вството - единствено число, членувано лука̀вства - множествено число, нечленувано лука̀вствата - множествено число, членувано
1 коварство - подлост - лукавство - лукавщина - перфидност (книж.) - византийщина (книж.) - велзевулщина (книж.) - велзевулство (книж.)
ЛУКА̀ВСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на лукав; коварство, лукавщина, лукавост.
У него нямаше лукавство и задни мисли. Й. Йовков, Ж 1920, 9. Трябваше ми образ на човек със сърце, което не познава подлостта и лъжата, лукавството и жаждата за богатство. Едно сърце чисто. Е. Йончева, ЗГ, 25. Тя [византийщината] замести славянското прямодушие, откровеността и чистосърдечието със свойственото си лицемерие, лукавство, хитрина и прикрива всичко това с кокетство и притворност. Бълг., 1902, бр. 477, 4.Виж повече2. Лукава постъпка. Дните бяха къси, ала нощите изглеждаха предълги за нейния неспокоен ум, който кроеше планове, обмисляше хиляди дребни хитрини и женски лукавства, с които да опозори и пропъди другата. А. Христофоров, А, 168. Вярно е, че си живял в покорство, живял си и в зависти, и в коварства, и в лукавства! Й. Вълчев, СКН, 548. Една душа изгнила в смрад и мрак, / бастард стократен, син на цели орди, / нe унижава римлянина горди, / и като го с лукавство повали. К. Христов, В, 145. Не започна Вардарски с молитва и набожни думи, а викна с пълен глас и цялата църква притаи дъх: .. Такъв народ сме ние — български и славянски, народ чист, що не знае ни лъжа, ни кражба, ни лукавство, ни коварство. Д. Талев, ПК, 52. Мъжът изригва клетви срещу своята жена за нейното лукавство, изменничество и липса на високи чувства. Б. Ангелов, ЛС, 221.