лъкату̀шен - единствено число, мъжки род, нечленувано лъкату̀шния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член лъкату̀шният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член лъкату̀шна - единствено число, женски род, нечленувано лъкату̀шната - единствено число, женски род, членувано лъкату̀шно - единствено число, среден род, нечленувано лъкату̀шното - единствено число, среден род, членувано лъкату̀шни - множествено число, нечленувано лъкату̀шните - множествено число, членувано
ЛЪКАТУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който е с много извивки, който има много завои.
По лъкатушни тъмни улици, покрай стената, ние се спуснахме към развалините на Влахерна. А. Каралийчев, С, 37. Оттук по малка стръмна лъкатушна пътека покрай Лилова скала се отива до входа на Снежанка. М. Тошков и др., HP II, 184. Клонестите черни тополи над някогашното лъкатушно речно корито са се превърнали на полувековни старци. А. Каралийчев, С, 93. Пътеката ни, която едвам заслужваше това название, вървя по лъкатушна посока. Ив. Вазов, Съч. XV, 41. „Сутрента, на 30 августа, преминах през една угледна, тиха и доста лъкатушна река Папега.“ Лет., 1876, 132.Виж повече