лъ̀скав - единствено число, мъжки род, нечленувано * лъ̀скавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член лъ̀скавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член лъ̀скава - единствено число, женски род, нечленувано лъ̀скавата - единствено число, женски род, членувано лъ̀скаво - единствено число, среден род, нечленувано лъ̀скавото - единствено число, среден род, членувано лъ̀скави - множествено число, нечленувано лъ̀скавите - множествено число, членувано
ЛЪ̀СКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който притежава блясък (в 1 знач.), който блести; блестящ, бляскав. Зафанаха да дохождат в дълги, със сърмени обшивки сукнени мантии, на глава с шапки от ценна лъскава кожа. Ив. Вазов, Съч. XIII, 181. И биволите му [на Христака], и кравите му, и конете му личаха, когато са между добитъка на другите. Косъмът им — изопнат, чист и лъскав като свила. Ил. Волен, M ДС, 177. Слезе [Стоян] от трактора, .. Олюля се и едва не падна в лъскавите, току-що обърнати от трилемежника бразди. А. Гуляшки, МТС, 343. После застигна две жени, ходили да копаят — видя белите им забрадки и лъскавите мотики на рамената им. — Добра стига! — каза той. Ем. Станев, ИК I и II, 18. Извади от кесията си две лъскави, съвсем нови петолевки и даде по една на двете деца на Аничка. Й. Йовков, ЖС, 82. Задала се Дзандза Христова / със тоя чоен вълненик, / .., / с това свилено елече, / с това лъскаво коланче. Нар. пес., СбВСтТ, 719. Лъскави копчета. Лъскави свещници. Лъскав самовар. Лъскав гердан. // Остар. Обикн. за небесно тяло — който се вижда светъл, ярък; блестящ, бляскав. Месяцът, ако да беше от само себе огнен като слънцето, той винаги би бил светъл, плън и околчест; а от що става, та ние му глядаме някога само една четврътина лъскава, някога половината, а някога цялото му тръкало светило? Й. Груев, Лет., 1872, 104. Както напред не е ли небе ясно? / Или не светят лъскави звезди? Й. Груев, Г, 22. Златното слънце се показа на небето весело и бодро. То с лъскавите си зари разбужда реки, ниви, ливади и дъбрави. Д. Манчев, БЕ II, 95. Утро. Лъскава зората / се усмихва на възток. Ив. Вазов, Съч. I, 57. // Прен. Разг. За очи, поглед — похотлив, лъстив. С равната си угодлива усмивка, с грижливо вчесана коса и заострена, винаги подстригана брадичка и мазни лъскави очички той [Лазар] го посрещаше по чехли и халат и любезно го караше да седне. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 358.
2. Разг. За човешка глава или част от нея — който е с гладка, напълно обезкосмена кожа. Доближи се човече късо и набито, с очила и с лиса лъскава глава. Л. Стоянов, X, 63. Един друг, с лъскава плешива глава, .., също говореше нещо към председателя от банката си. Ив. Вазов, Съч. X, 76. Голото му теме, обърнато към близкия прозорец, бе лъскаво, светнало — сякаш полирано с шеллак. Д. Калфов, Избр. разк., 15.
3. Който прави силно впечатление с вида си, който предизвиква одобрение, задоволство; блестящ, бляскав. Найден беше порасъл, наедрял, хубавец под този военен мундир със златни галони и сребърни змийчета на вратника. Но тая лъскава униформа, .., Найден замени още сутринта с шаячени дрехи. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 22. Пред тях [кината] стояха или се разхождаха едри мъже, облечени в лъскави униформи с позлатени копчета и колани. Ал. Бабек, МЕ, 105. С тях [офицерите] заедно вървеше и Ангел Кънчев, може би нарочно, като е искал да са възползува от лъскавата им униформа, за да премине по-свободно. З. Стоянов, ЗБВ I, 91. „Зная, че нито тръбата, ни барабана те мами, / ни пък жадуваш да минеш в лъскав мундир край момите.“ А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 106.
4. Простонар. Красив, хубав, гиздав. — Добревич има една лъскава дъщеря, нали? — И едно лъскаво слугинче — Катинка. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 18-19. — Ударил си келепира! — пошепна тайнствено бай Ганьо, с очи светнали, като на манастирски котарак — лъскава, дявол да я земе! Слугиня ли е? Ал. Константинов, БГ, 53. Дъщерите им поглеждаха скришом към лъскавите офицерчета, .. и към младите богати адвокати. П. Здравков, НД, 87. — Вие видите как хубаво се е преродила в своеглавие тая открита душа — увива се галено около лъскавите жени. Н. Бончев, Ρ (превод), 5-6.
5. Прен. Остар. Изящен, изискан. Той беше сладкодум и лъскав списвач. Й. Груев, СП (превод), 267. Европейците знаяли да правят фабрики и да вадят сякакви хубави, лъскави, красиви работи. Д. Войников, У, 1871, бр. 5, 86. Руският вестник „Голос“ като говори за промененията на източната политика, .., казва: Нека стават в Цариград каквито щат промени, нека си пишат фермани с най-лъскави изражения. НБ, 1876, бр. 7, 27. Тази комисия поиска да посети мютесарифина, но той са престори на болен .., когато на английската комисия показа най-лъскавите учтивости. СПл, 1876, бр. 8, 31. // Ярък, показателен. Житието на Джона Ховарда е лъскав пример за колкото сила и мощ има у постоянното трудение. Й. Груев, СП (превод), 150. Това убеждение нам ся породи от неблагоразумието поведение на противника, .. още и от помощта на времето, което правеше по-ясни и лъскави нашите правдини и пред нашите и пред чуждите. Ч, 1871, бр. 13, 393.
6. Прен. Остар. Славен, забележителен, блестящ. За да можахме да станем пак българе, .., то трябаше да има някой да ни каже това. ., че ние не сме гърци, че си имаме едно лъскаво минало, ще можем да имаме и такво бъдеще, но само ако искаме. Д. Душанов, ИПХЧ, 260. Младият македонски юнак без да жали и живота си, налетял въз персите и спечелил пръв лъскава победа над тях. ВИ, 1876, 39.
7. Като същ. лъскава<та> ж. Простонар. Красива, хубава, гиздава жена; красавица, хубавица. — Отворете, бре хора!.. Не отговаряте? Потайте се? Има някоя лъскава при вас! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 65. Тя се усмихна. Гледам я — лъскава! Ал. Константинов, БГ, 22. Женен е, но още си пада по лъскавите. лъскаво<то> ср. Разг. Изящна форма, изискан вид. На тоя свят се намират множество поетически мозъци, които предпочитат хубавото и лъскавото пред полезното и необходимото. Знан., 1875, бр. 24, 371.
◊ Лъскава хартия. Спец. Гланцова хартия. Лъскави въглища. Геол. Въглища, които притежават петрографската съставна част витрен.
~ Лъскави<те> пагони (копчета). Разг. Офицерите, офицерското съсловие.