лъ̀х - единствено число, нечленувано лъ̀ха - бройна форма лъ̀хът - единствено число, членувано - пълен член лъ̀хове - множествено число, нечленувано лъ̀ховете - множествено число, членувано лъха̀ - единствено число, членувано - непълен член лъхъ̀т - единствено число, членувано - пълен член
ЛЪХ1, лъхъ̀т, лъха̀, мн. (индив.) лъ̀хове,
м. Поет. 1. Леко движение, раздвижване на въздуха; полъх, повей. Над цялото поле легна тънка сянка и кротък лъх помилва запотените чела на работниците. К. Петканов, ДЧ, 6. Нямаше вятър, нямаше лъх в юлската нощ. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 133. Сегиз-тогиз тя [фъртуната] блъскаше стъклата и някои лъхове от студа, минали през отзевките на прозорците, правеха да клима пламъкът на лампата със счупена в долнята част стъклена тръба. Ив. Вазов, Съч. XI, 53. Лъх топъл от юг се носи полека, / въздишка небесна, тревожна и лека. Елин Пелин, ПБ, 9. Прохладен лъх от ангелско крило, / ο ангел, ο дете, / зефирен лъх от ангелско крило / сред зной облъхва моето чело. Π. К. Яворов, Съч. I, 116. Лъх ведър нивята заспали / облъхва след огнений зной. Д. Дебелянов, С 1946, 61. Живителен лъх. Майски лъх. Освежителен лъх. ● Нар.-поет. Обикн. лъх полъхва. — Същия Пирин с тъмни усои, същите тъмни рудини, стадо да разтиряш колко щеш; само сключило се сърце — ни хубост да гледам ще видя, ни лъх да полъхне ще ми разведри тъгата. П. Тодоров, Събр. пр II, 153. ● Обр. Като пред бездна зла стъписан — / повея лъх на спомен смътен. Н. Хрелков, ДД, 84.Виж повече2. Дъх (във 2 знач.). Една позната ръка се сложи на рамото ѝ [на Стойка]. Извърна се. Мургавото лице, чертата, драсната с въглен, и пак този панаирджийски лъх на лук и кебапчета. Г. Мишев, ЕП, 10. Посетих къщата на доктор Русевич. .. Крепост. В стаите — лъх на старини. А. Каралийчев, В, 98. Аз нося лъх на хиляди целувки и — между тях — чара на върховна целувка, от която се мре: целувката на пламъка! Н. Райнов, ВДБ, 24. — И днес като си спомня тези тъй далеч останали години, / усещам оня лъх от на поляните шибои и гергини, / лъха на прясно прекопаните лехи — / лъха на твоите лехи! Е. Багряна, ЗМ, 83. Моторът млъкна. Вятърът донесе / от нейде / топъл лъх на чернозем. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946,19. Но музика е тоя аромат — / От розите ти нежен лъх обилен! Ем. Попдимитров, СР, 187. // Аромат (в 1 знач.). — Да е праснак, не е само праснак, не са и ягоди само — целия див лъх на гората съм ти налял да пиеш. П. Тодоров, Събр. пр II, 308. Ох, копнея пак за вази — / горски здрав лъх да поема. Ив. Вазов, Съч. III, 200. Наведи се да целуна / първия прошарен кичур, / .. / Дай, другарко и съпруго, / да целуна тоя кичур — / днес не искам нищо друго, / a c лъха на теменуга / да прошепнем пак: обичам! Ив. Бурин, ПТ, 130-131.
3. Прен. Характерна особеност на нещо (художествено произведение, епоха, местност и под.); колорит. В „историческите“ песни на Славейкова не се чувствува — като в Хайневите — специфичният лъх на мястото и епохата, която се изобразява. БР, 1931, кн. 7, 223. Цели семейства, богати руси, .., французи от Русия, .., англичани, румъни, .. — те изведнъж придаваха на нашето незначително селище лъх на космополитен кръстопът. К. Константинов, ППГ, 283-284. Пред моите очи стоеше същият тоя образ, който е възставал във въображението ми сред епичния лъх и суровите картини на хайдушките песни. Й. Йовков, Разк. III, 77.
ЛЪХ2 м. Диал. Лъжец; лъжливец, звездар.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.