ЛЕКСИТ


Основна форма: любопѝтно - Наречие

Форми:

любопѝтно -

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 интересно - любопитно - забавно - увлекателно - увличащо
2 интересно - любопитно - интригуващо

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 любопитно - безинтересно
2 любопитно - неинтересно
3 любопитно - отегчително
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ЛЮБОПЍТНО нареч. 1. С любопитство.

Тесните му, черни като въглен очи, отскачаха от човек на човек и любопитно наблюдаваха пленниците. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 56. — Верно ли е, че вие, моряците, оставяте на всеки бряг по една жена? — пита любопитно Ана. М. Грубешлиева, ПП, 51. Учениците им бяха се струпали наоколо и любопитно се наблюдаваха едни други. Й. Йовков, Ж 1920, 133. Гарванът го [плъха] любопитно запита: „А що му ся не случило?“ Кр. Пишурка, К, 90. ● Обр. Тука есента е чудна: накичена с кичури дребни димитровчета и тежки слънчогледи, които любопитно надничат през плетищата. А. Каралийчев, С, 296. Сякаш дори и малката лампичка, която светеше денонощно в бункера, примигна любопитно. П. Вежинов, НС, 140.

2. Интересно. Любопитно е, че той [Друмев], богословът и моралистът, изпитва голяма радост, като вижда как физиологията, химията и другите положителни науки изтласкват схоластиката в обучението. М. Арнаудов, БКД, 221. Все не мога да отклоня погледа си от нея, брадавицата, защото ми е много интересно и любопитно. К. Калчев, ПИЖ, 67. Пиши ми по-често и по-подробничко как ся поминуваш и прочее, что знаеш, че е любопитно за мене. АНГ I, 399.

Виж повече