магьо̀сничество - единствено число, нечленувано магьо̀сничеството - единствено число, членувано магьо̀сничества - множествено число, нечленувано магьо̀сничествата - множествено число, членувано
МАГЬО̀СНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Правене на магии, чудеса; вълшебство, чародейство.
Най-вероятно е да се приемат за родоначалници на магията старите халдейци, .. Оттам магьосничеството се е разпространило в съседна Мидия. БР, 1931, кн. 6, 202. Не от нищо шетаха слуховете за Боян и неговото магьосничество. За него, болярина Георги Сурсувул, никой не би казал, че има сговор с вещици и таласъми. М. Смилова, ДСВ, 160.Виж повече2. Магия (в 1 знач.). „Ще изповядаш ли на попа с колко мъже си лежала, какви магьосничества си правила и откъде са парите за къщата?“ Ем. Станев, А, 139. Напразно се боиш, любима! / Магьосничества туй не са: / дори в едно чадърче има, / когато любиш, чудеса. А. Далчев, С, 121.
3. Прен. Изключително голямо умение, майсторство при извършване на някаква дейност. Хората бяха запленени от магьосничеството на музикалното изпълнение.
— Друга (остар., книж.) форма: магѐсничество.