ма̀йстор - единствено число, нечленувано ма̀йстора - единствено число, членувано - непълен член ма̀йсторът - единствено число, членувано - пълен член ма̀йсторе - звателна форма ма̀йстори - множествено число, нечленувано ма̀йсторите - множествено число, членувано
1 професионалист - майстор (разг.)
- 1. майстор
- - Диря си майстора
Виж повече- - Майстор Гиго
- - Майстор Груйо
- - Найдох си майстора
- - Намирам си/намеря си майстора
- - Няма го майстора
- - Търся си майстор
- - Ще бодна майстора си за пояса
- - Майстор Тричко знае всичко
- - Майстор Тричко прави всичко
- - Майстор Тричко може всичко
МА̀ЙСТОР м. 1. Лице, което много добре е усвоило занаята, професията си. Олтарските двери с позлатени резби, извършени от далматински майстори, оставяха да се види през полуоткритата завеса част от вътрешността на олтаря. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 7. Истинският майстор така и трябва да работи — да прави с ръцете си най-хубавото, което има в душата си. П. Константинов, ПИГ, 141. — Трябва да знаеш, че дядо Недко, .., е бил майстор и тази картина ще остане за спомен. Й. Йовков, Ж 1945, 62. В дюкяна си чичо говореше с някого и го убеждаваше, че майсторът се познава не по цялата обувка, а по кръпката. Ст. Чилингиров, ХНН, 39. — Баща ти беше добър бояджия, бог да го прости! .. Тежък беше в плащането инак, ама майстор беше. Чудомир, Избр. пр, 9. Бърза работа — срам за майстора. Погов. Всяка работа си има майстора. Погов. Майстор строител. Майстор ковач. Майстор дърводелец. // Стесн. Зидар, строител. Селяните от овчарските села слязоха да видят новата гара, която майсторите съградиха между двете села Кремиково и Вълчи дол. А. Каралийчев, НЗ, 22. Като им даровал [царят] всичко друго, що им било потребно, пратил им и майстори да им соградат тамо в пустинята церква и килии. Неофит Рилски, ОМР, 26-27. Заправила се Узун кюприя — / дене я правят, а ноще пада. / Подивиле се девет майсторе / какво да правят, та да не пада. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 52.
2. Изтъкнат специалист в някоя област на изкуството или занаятите. Как е хубав със своята мъжка музикалност и сила нашият оклеветен език, когато играе с него майстор. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 149. Както Рубенс и Караваджо, така и Рембранд и Тиеполо са все велики майстори от епохата на Барока. Хр. Ковачевски, СК, 30. Нещо остава да дели стиха на Яворов от стиха на Кирил Христов. Това не пречи да бъдат и двамата майстори на българския стих. К. Величков, ПССъч. VIII, 187. За сливане на актьора с образа е писано много. Много истини за това сливане са ни казвали и вдъхновени майстори на рампата. Те важат и за Будевска. Ст. Грудев, АБ, 171. Майстор на стиха. Майстор на четката. Майстор на хумора.
3. Лице, което умее добре, изкусно да върши нещо. Запитах го защо той, ненадминатият майстор на репликата, не се е опитал в драмата. Елин Пелин помълча, .. и с някакво видимо усилие, .., каза: — Опитах. СбАСЕП, 242-243. Ако пак се явях при тях [овчарите] с феса, то цели шест месяца трябваше да ми ся смеят и да се подиграват, на което са големи майстори. З. Стоянов, ЗБВ I, 56. Много още други цигани от селото докараха при нас, .. Муховчени засвидетелствуваха, че тие не само биле добри майстори, но и направили много и пушки на българите, без да издадат една дума на турците. З. Стоянов, ЗБВ II, 43.
4. Ръководител на група работници в някое предприятие, завод, кооперация и под. В дълбокия мрак светеха два прозореца на една стая от новопостроеното училище. Там живееше майсторът на бояджиите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 282. Той [Блаже] имаше възможност да излезе от низините на бедността и да стане майстор, но дори за миг не помисляше да изневери на другарите си. Д. Димов, Т, 229. Цехов майстор. Сменен майстор. Групов майстор. Секционен майстор.
5. Остар. У нас през Възраждането и след Освобождението — титла на занаятчия, изучил добре професията си, която се дава след успешно положен изпит и му осигурява правото да работи самостоятелно и да обучава чираци и калфи; еснаф. Измина се неусетно уреченото време, което Калчо трябваше да прекара като калфа и ето го, че излезе вече и майстор.Т. Влайков, Съч. I, 1925,173. Двадесет години се бяха изнизали неусетно като зърната на броеница. А тия двадесет години донесоха голямото име на майстор Никола, донесоха всичко голямо и красиво, което направи ръката му. П. Константинов, ПИГ, 136. Участващите във всеки занаят лица биват майстори, калфи и чираци. Хр. Даалиев, ТИА, 121.
6. Лице, което притежава такава титла. — Той знае ли, че ние всички тук не щяхме да станем калфи и майстори, ако не бяхме минали през чираклъка? Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 87. В навечерието на Кримската война в Карлово има 70 майстори астарджии (платнари) с по 5-6 калфи и чираци. Ив. Унджиев, ВЛ, 22. Щом ми са изпълниха осем години, то моите родители ма дадоха на майстор, на един терзия, да ма учи да шия аби и гайтанлие чешире. Л. Каравелов, Съч. IV, 47. Гради се ограда голяма / сос седемдесет майсторе / и осемдесет чираци; / тие я градат, тя пада. Нар. пес., СбНУ II, 72. На бел кон сеиз и на нов майстор калфа да бидиш. Погов., СбНУ IV, 228.
7. Остар. Учител в някакъв занаят или занимание. Пръв кавалджия е Стоян между овчарете. Майстор му е дядо Маньо, чутовен свирач в минали години. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 1. Аз мога да са бия с каквото ща; аз съм майстор (учител) на оръжията. Ч, 1875, бр. 3, 140.
◊ Група на майсторите. Спорт. Групата на най-добрите отбори в определен спорт; елитна група. Заслужил майстор на спорта. Спорт. У нас от 1951 г. до средата на 80-те години — почетно звание, по-високо от майстор на спорта, давано за изключителни постижения на някой спортист. Майстор на спорта. Спорт. У нас от 1951 до средата на 80-те години — почетно звание, давано за големи постижения в областта на спорта.
~ Диря си (търся си) майстора. Разг. 1. Постъпвам така, обикн. неразумно, че става необходимо да си получа заслуженото, да се справят с мене. — Иди де, иди виж какво ще искат [военните] — посъветва го жена му. — Какво ще искат! Жито ще искат! Търсят си майстора! — викаше той. Г. Караславов, ОХ II, 499. — Господа офицери, / тая заран / се справихме с куция. / Той си търсеше майстора / и го намери. / Екзекуция! Г. Свежин, Худ. СI, 296. 2. Само в З л. Обикн. за работа, дейност и под. — изисква опитна ръка, умение, за да бъде направен добре. Всяко нещо си търси майстора... За нас трябва човек — добър стопанин. Кр. Григоров, Н, 116. И свои / и другоселци идваха при него, / като при първи майстор бъчевар — че работата майстора си дири. Π. Π. Славейков, ЕП 1907, 154. Майстор Гиго (Груйо, Тричко). Ирон. Човек, който се старае да направи нещо, но не му се удава. Намирам / намеря си (виждам / видя си) майстора. Разг.; Найдох си (ще си найда) майстора. Диал. Обикн. в св. вид. 1. Попадам (попаднах, ще попадна) на по-опитен човек от мене, който успява да се справи с мене и да ми даде заслуженото. Веднъж, като бъркаха [пазвантите] в пояса на един младеж, той подметна уж на шега: „Вие много не се престаравайте, защото ще си намерите майстора!“. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 229. — Ти ако си се спрегнал като добитък, Деяна не ти е виновен. Той, като всеки чорбаджия, е гледал интереса си. — Гледал, ама ще си види майстора! — отсече твърдо Казакът и очите му притъмняха. Г. Караславов, СИ, 112. — Германия обявила война на Съветския съюз! — рече момчето, .. Дядо Тома се усмихна с презрително изражение на старческото си лице. — Е, много шетаха по света тия шваби, ама най-сетне си найдоха майстора! — рече той. Г. Караславов, Избр. съч. V, 154-155. 2. За нещо, което трябва да бъде извършено (обикн. работа, дейност и под.) — попадам (попаднах, ще попадна) в много опитни ръце. Забавих се да ви поздравя, тебе и Маджаров, с новото начинание. Аз съм впълне уверен, че и „Бълг. сбирка“ ще прокарате със същий и успех, както и „Юрид. преглед“. Работата е намерила майстора си. Ив. Вазов, НПис., 112. Няма го майстора. Няма да стане така, няма да се случи така, не съм съгласен така да стане, не може. Ти мислеше, че като се ожениш, всичко ще върви по твоята вода. Какво кажеш, туй ще стане. Няма го майстора! И. Петров, НЛ, 185. — Ние с теб ще се трепем да отглеждаме зайци, а те — с джобовете, натъпкани с нечестно спечелени пари, да ни ядат зайците. Не, няма го майстора! В. Цонев, ЕВ, 36. Ще бодна (боднах) майстора си за пояса. Диал. Ще надмина (надминах) по умение този, който ме е учил.
— От лат. magister 'учител' през гр. μάιςτορας. — Друга (диал.) форма: ма̀стοр.
ма̀йстор ∆ Хит майстор. Вж. хит.