максима̀лно -
МАКСИМА̀ЛНО
нареч. Книж. Възможно най-много, в най-голямо количество или в най-висока степен. Противоп. минимално. Броят на електроните в най-външния слой [на атома] е максимално осем (изключение прави хелият — при него те са два). Хим. ХI кл, 1965, 21. Към средата на неолита, през атлантическо време, климатът се затопля максимално. Пр., 1954, кн. 1, 72. Усещаше призванието си за писател все по-силно и съзнаваше, че му трябват максимално добри условия, за да го развие. Л. Дилов, ПБД, 150. За да се определят условията на движението на колите по даден път, необходимо е при проектирането на пътя да се определи максимално допустимият наклон по него. Л. Манчев, Π I, 262. Натоварването на моста може да бъде максимално З тона.Виж повече