маниѐрно -
МАНИЀРНО
нареч. Книж. 1. Като се показва, демонстрира някакъв маниер (в 1 и 2 знач.). Бил беше вперил погледа си към издигнатата бирена каса и маниерно насочваше пистолета си към кротко седящия в нея Катър. М. Венцеславова, БФ, 344. — ... И най-важното, че втория път Пепо маниерно вади деветките, а аз ги бях взела и изтръпнах, кога погледнах у мен, пак дошли и четирите фантета. К. Кръстев, К, 157.Виж повече2. По маниерен начин; неестествено, предвзето. Всички други разкази, .., са тъй претенциозно маниерно написани и така разхвърлени, че ни карат да се боим да не би тези вънкашни нескопоси на работника да похабят таланта на писателя. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 237. — Съвсем не съм ви писал писмо! — Е, да! Нима аз не познавам почерка ви! — смее се девойката, като маниерно изпищява и постоянно се поглежда в огледалото. ВН, 1960, бр. 2621, 4.