ма̀са - единствено число, нечленувано ма̀сата - единствено число, членувано ма̀си - множествено число, нечленувано ма̀сите - множествено число, членувано
- 1. маса
- - Гледай си масата
Виж повече- - Изправям/изправя пред зелената маса
- - Поставям/поставя на зелената маса
- - Съвещание на кръглата маса
- - Среща на кръглата маса
- - Удрям/ударя по масата
МА̀СА1 ж. Предмет от покъщнината — мебел с плоска хоризонтална повърхност и крака, служеща за хранене, писане, поставяне на предмети и под. Разговорите в кръчмата затихнаха, чашите се сложиха на масите недопити. Й. Йовков, Ж 1945, 16. Дълга маса в дъното, по нея вестници и книги. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 57. Вътре в хана — гъмжило. Селяни седят по масите, пият, ядат, викат. Елин Пелин, Съч. II, 160. Около дългата разтегателна маса, застлана с бяла ленена покривка и отрупана с всевъзможни салати, ордьоври и шишета с напитки, седяха десетина души. Д. Ангелов, ЖС, 25. // Разг. В съчет. с гл. като слагам, приготвям, нареждам, вдигам и под. Поставям върху такава мебел или вдигам от нея покривка, прибори, съдове с ядене и др. Пердика бе вече сложила масата, когато излязоха в салона. Ст. Дичев, ЗС II, 92. В това време магерът почна да нарежда масата, защото беше вече обед. Елин Пелин, Съч. IV, 63. Когато влезе [Дако] в кухнята, момичето и Бонка приготвяха масата за обед. Г. Райчев, ЗК, 66. // Обикн. с прил. Такава мебел, специално пригодена за някаква дейност, обикн. в учреждение, заведение и др. На средата стоеше заседателната маса, обградена от светло тапицирани столове. Й. Демирев и др., ОС, 19. Между нас имаше един съдия, ..: той обичаше приятните разговори .. Това обаче не му пречеше да издава строги присъди. Като че на съдебната маса ставаше друг човек. СбЦГМГ, 417. Това не беше бюро, а широка чертожна маса, която служеше едновременно и за писалище, и за библиотека. А. Гуляшки, МТС, 31. Виждаше се единият от ранените, положен върху операционната маса. Той беше покрит изцяло с мека прозрачна материя. С. Славчев, ЖББ, 15. По-простите люде се плашеха от големите, зеленикави огледала в ресторанта, .., от зелената чоха на голямата билярдна маса в единия му ъгъл. Г. Талев, ГЧ, 81.
◊ Зелена маса. Книж. 1. Международна среща, съвещание за решаване на важни, обикн. политически въпроси. — В този мащаб [българско-гръцката разпра] е единствената борба в нашата история, спечелена не на бойното поле, а на зелената маса, при това без чужда помощ. Т. Жечев, БВ, 226. 2. Заседателна маса в съд или в друга държавна институция. Съдебните заседатели .. — седяха неподвижни и внимателни от двете страни на съдиите при дългата зелена маса. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 22-23. От другата страна на училището, .., е общинското управление... На зелената маса, до висока дъсчена етажерка, .., седи и пише наведен човек. Ив. Карановски, Разк. I, 25-26. Кръгла маса. Книж. Форма на публично обсъждане на някакви въпроси, при която участниците се изказват в определен ред и имат равни права. Тенис на маса. Спорт. Вид тенис, който се играе на специална маса; пинг-понг. Още първия ден младият архитект стана любимец на децата. Той риташе с тях топка, играеше тенис на маса, шах. Н. Каралиева, Н, 58. Първата група спортове — футбол, волейбол, баскетбол, борба, шахмат, тенис на маса, са тези дисциплини, които са сравнително добре масовизирани и популяризирани. НС, 1958, бр. 5, 4.
~ Гледай си масата. Грубо. Не се меси в работи, които не те засягат; не проявявай излишно любопитство към чужди работи. Работниците оставиха чашите си по масата .. — Намери си заместник, ..— Откъде да го изпиша? — Твоя работа. — Я си гледай масата! Й. Гешев, ВТ, 44. Изправям / изправя пред зелената маса някого. Книж. Завеждам съдебен процес срещу някого, давам под съд някого. На кръглата маса (среща, съвещание и под.). Книж. При равни права, условия (среща, съвещание и под.). Завършила е третата конференция на „кръглата маса“ по разоръжаването с участието на видни общественици от Изтока и Запада. ВН, 1960, бр. 2630, 3. Поставям / поставя на зелената маса нещо или някого. Книж. 1. Предлагам, искам нещо да бъде разгледано или разрешено чрез преговори, обикн. международни. Надвечер тук идваха почтени граждани да си пият бирата, .. и да поприказват по македонския въпрос, който в най-скоро време великите сили щяха да поставят на зелената маса. Д. Спространов, С, 180-181. 2. Завеждам съдебен процес срещу някого, давам под съд някого. Аз тебе на зелената маса ще те поставя. Да го знаеш. П. Велков, СДН, 45. Сядам / седна (около) на зелената маса. Книж. За държавни политици, дипломати и под. — пристъпвам към разглеждането или разрешаването на някакъв въпрос, обикн. чрез международни преговори. И [Лоев] беше сигурен, че утре, когато големите държави седнат на зелената маса, за да решават съдбините на света, Русия, силна и непобедима, ще защити България. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 116. Всичко това добре илюстрира нежеланието на Запада и преди всичко на Вашингтон да седне около зелената маса и без предубеждение да разисква с Изтока наболелите международни въпроси. ВН, 1958, бр. 1997, 3.
— От лат. mensa прeз рум. masä.
MА̀CA2 ж. 1. Количеството, обемът на веществото, от което е съставен даден материален обект. В тропосферата се съдържат около три четвърти от общата маса на въздуха и почти цялото количество водни пари, които се намират в него. Геогр. VIII кл, 1965, 23. Всичко във вселената — Земята, въздухът, растенията и самият човек, се състои от нищожни по маса и размер частици — атоми и молекули. ВН, 1958, бр. 2092, 4. Ломоносов извежда закона за запазване масата на веществото като теоретично следствие от представата за атома. Б. Илиева, КХСН, 42. Всеки материален обект привлича стоящите или движещите се около него тела толкова по-силно, колкото те са по-близо и колкото е по-голяма масата, която той притежава. Ц. Цанев, АЧ, 9. Всяко тяло е съставено от малко или много вещество. Всичкото това вещество, сиреч, всичките веществени частици, от които е станало някое тяло, съставлява купа или масата на това тяло. Н. Геров, ИФ, 4.
2. Вещество, от което е съставен даден материален обект. Последните [керамичните изделия] се делят на изделия с порьозна маса и такива с непорьозна маса. Н. Николов, М, 314. Органите на тялото [според Галл] са винаги локализирани в едно и също място на мозъчната маса. Пр, 1953, кн. 1, 32.
3. Физ. Величина, която определя инертността на телата и гравитационните им взаимоотношения.
4. Безформена субстанция, тестообразно, полутечно или раздробено вещество, смес, обикн. като суров материал. Влизаме в една зала с галерии наоколо. В средата една огромна пещ, в която се вижда разжежена, разкалена до червенооранжев цвят маса. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 45. Пъргавите софийски младежи пълнеха огромния кофраж с циментовата маса. Г. Караславов, ПМ, 62. Тази [земна] кора била почти непрестанно разкъсвана от страшни изригвания на горещи пари и газове, а така също и на огнетечна маса —лава. Д. Божков, ПЖ, 5-6. Обезводняването на целулозната маса и пресуването на целулозата се извършва във валцови машини. Хим. Х кл, 1965, 108. В резултат на натрошаването и изситняването изветрялата скална маса става проницаема и пропусклива за водата и въздуха. П. Боянов, П, 128. Каучукова маса.
5. Обикн. мн. Въздухообразно, течно или твърдо еднородно вещество в голямо количество, в голям обем, съсредоточено на едно място; масив. Грамадни водни маси като планини се извишаваха и образуваха дълбоки долове, в които параходът почти стремглаво се свличаше. Г. Белев, КВА, 333. Климатът на Сибир е рязко континентален. Той е под влияние на студените арктически маси, които нахлуват откъм Северния ледовит океан. Икон. геогр. на СССР IХ кл, 69. Човекът застена и опирайки се на ръце, опита да измъкне тялото си, притиснато от сгромолясалата се върху му ледена маса. К, 1970, кн. 7, 30. ● Обр. Нощта се люлее цяла, събаря се някъде и пак се въззема с огромните си маси от мрак. Л. Стоянов, Х, 26.
6. Голям предмет или предмети, обикн. видяни в неясни, недобре очертани контури; масив. В дъното на двора се чернееше масата на училищната сграда и останалите постройки. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 183-184. Когато друмът свърна под Гарван и отпред зачерня едрата маса на Трапезица, конят се препъна. Ст. Загорчинов, ДП, 264. Ако човек бъде в града и извърне лице на изток, погледа му препречват тъмните отвесни маси, посред които на стотици метра височина личи издълбан орловият герб на Византия. Г. Райчев, Избр. съч. II, 37.
7. Голямо количество, множество хора, предмети и др., струпани, събрани на едно място, образуващи едно цяло, в което обикн. отделната единица губи очертанията си. В Желюша, .., беше весело. Сърби, българи, всичко се бе смесило в една пиюща, пеюща, играюща, въодушевена маса. Ал. Константинов, Съч., 70. Наоколо са войниците, .., сивите шинели се сливат в една обща и тъмна маса. Й. Йовков, Разк. I, 30. Ален виждаше ясно само тия, които минаваха край него. По-нататък лицата и фигурите се сливаха в редици, а редиците се протягаха една след друга и също се сливаха и оставаше само една огромна маса. Б. Райнов, ЧЪ, 80. И цялата тая блестяща сватбарска дружина, тая гъста маса от леко поклащащи се над водата диви птици е тъй близко до нас, че очите различават всяка багра на перата. Ем. Станев, ЯГ, 66. Спас обходи с поглед сградите, които изпъкваха над жълтосивата еднообразна жилищна маса. Д. Добревски, БКН, 38.
8. Обикн. мн. Широки кръгове от обществото, от народа. Чувства се тая сурова, колективна мощ на масите, която се издига над всички нужди и лишения. Й. Йовков, Разк. II, 182. Самата прокламация представлява един агитационен позив, чиято цел е да пробуди борческия устрем на масите. Ив. Унджиев, ВЛ, 119. // Обикн. с опред. Множество хора, образуващи някакъв колектив, някаква прослойка, част от обществото, въз основа на нещо общо, на някакъв общ признак; масив. Когато в нашата литература през 90-те години на миналия век се говореше за народ, разбираше се най-вече селската маса. Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 139. Безличната народна маса приемаше с равнодушие всеки нов господар. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 15. Средната работническа маса по-малко се интересуваше от символизма на Ибсен, но от равноправието между мъжа и жената — твърде много. Ст. Грудев, АБ, 196. Едрите занаятчии са същевременно и търговци и държат в ръцете си както обедняващата маса на дребните производители, така и еснафската организация. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. // Само ед., членувано. По-голямата, основната част от някакво множество хора или предмети. — Доколкото ми е известно, между земеделците и другите партии тук има взаимно сътрудничество и разбирателство. — Нашата маса е в селата, .. — каза Динов. Ем. Станев, ИК I и II, 252. Главната маса на отреда се състоеше от .. — габровски работници и работнички, ученици и студенти от севлиевските села. З. Сребров, Избр. разк., 75. За голямата маса бежанци .., нямаше поминък. Ив. Вазов, Съч. VI, 9. В нивите се произвежда основната маса от растителната продукция в селското стопанство. М. Мичев и др., 3, 68.
9. Само ед. Разг. В съчет. със същ. Голямо количество, множество от това, което е назовано със съществителното. Тогава се почнаха многобройни уволнения .. Маса чиновници получиха след това, .., своето отчисление. С. Радев, ССБ I, 179. От четите и батальоните липсваха маса хора. Сл. Трънски, Н, 639. Спомням си, когато се строеше административната сграда, бяха останали маса строителни материали. Г. Узунов, НР, 34. — Той направи маса поразии и тепърва щеше да направи други, ако аз не бях се намесил. Б. Райнов, ГН, 188. Вън от числото на чисто теоретичните изследвания [на неорганичната химия] през тоя период са направени маса нови открития и изучвания. Хим. VII кл, 1950, 8.
10. Юрид. Сбор от пасива и актива на едно наследство или на едно лице, обявено в несъстоятелност.
◊ Зелена маса. Сел.-стоп. Зелена трева, фураж след окосяването му. Зелената трева или зелената маса, както наричаме всички зелени фуражи след покосяването, е прекрасна среда за развитието на най-различни микроорганизми. Т. Дарджонов, МПЖ, 14. Най-подходяща втора фуражна култура при днешните условия е царевицата. След суданката тя дава най-голяма зелена и суха маса. ОФ, 1949, бр. 1491, 4.
— Лат. massa.