мѐрник - единствено число, нечленувано мѐрника - бройна форма мѐрникът - единствено число, членувано - пълен член мѐрници - множествено число, нечленувано мѐрниците - множествено число, членувано
- 1. мерник
- - Вдигам/вдигна мерник<а>:1
Виж повече- - Вдигам/вдигна мерника:2
- - Вземам/взема на мерник и вземам/взема мерника
МЀРНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Част от огнестрелно оръжие, която дава възможност на стрелящия да се мери2, прицели точно.
Сега той [Митко] за пръв път стреляше срещу врага. Спомни си как бяха го учили партизаните да се прицелва — мушката на пистолета трябва да се слее с рязката на мерника. М. Марчевски, МП, 145. В четвъртък поп Андрей насочи мерника на оръдието си срещу Медковец. А. Каралийчев, НЧ, 111. Златан видя за миг как самолетът влезе в черния кръг на мерника и решително натисна спусъка. П. Вежинов, ВЛ, 88. Настана оживление. Бързо артилеристите заеха местата си. От ръка на ръка преминаха тежките снаряди и запълниха дулата на оръдията. Мерачите още веднъж провериха мерниците си. Ив. Мартинов, ДТ, 172.Виж повече2. Само ед. Данни за разстоянието на прицелване, които се определят чрез преместване на тази част на оръдие или картечница върху ска̀ла. — Колко километра има дотам? — пита някой. — Девет — казва друг, .. — Дванайсет — казвам аз. — Такъв мерник бих дал на оръдието. Ламар, ГМ, 11. Изглежда, че мерникът не беше правилно даден, защото снарядът не полетя. П. Вежинов, ВР, 126. — Мерник пет! Златан трепна. Тоя път командата даде оръдейният командир. П. Вежинов, ВР, 74. Павел взе точен мерник, затаи дъх и бавно натисна спусъка .. Стреля! Гр. Угаров, ПСЗ, 180.
3. Прен. Със съгл. опред. Мерило, критерий, изисквания към нещо. Със съжаление трябва да отбележим, че принизеният естетически мерник при подбора на експонатите е допуснал картини на много ниско художествено ниво. НК, 1958, бр. 48, 6. Трябва с любов и всеотдайност да се пристъпи към изучаване на нашето драматическо наследство, а не с критическия мерник на сектантско тесногръдие, не с нихилистично отношение към него. ВН, 1955, бр. 282, 4.
◊ Оптически мерник. Спец. Техническо приспособление на огнестрелни оръжия, състоящо се от оптически уреди, чрез които се постига извънредно точно прицелване на голямо разстояние.
> Вдигам / вдигна мерник<а> на (към) някого, нещо; Вземам / взема мерника на някого. Разг. Каня се, заканвам се да премахна някого или нещо, да накажа някого и под. Беше се разчуло, че от комендантството са вдигнали мерник на този опушен аперитив точно срещу портала. Искаха да го затворят заради войнишките манерки с алкохол. Р. Сугарев, СС, 57. Ти гледай в бъдеще да се движиш строго по законите, защото ще ми паднеш на мушка и като нищо ще те опандизя .. Бързам да ти отговоря веднага, защото, .., току-виж, си се разгневила и още сега вземеш, че ми вдигнеш мерника. Сл. Македонски, ЕЗС, 115-116. Вдигам / вдигна мерника (си). Разг. Повишавам изискванията, взискателността си, ставам по-строг. Баща ѝ .. искаше за нея три хиляди лева, един дана̀к, .. и разни други вещи от първа необходимост. На дядо най-напред му мина през ума да стане и да си отиде с достойнство, но след малко се съвзе, потисна вродената си гордост и на свой ред вдигна мерника. И. Петров, ПР, 30-31. Вземам / взема висок мерник. Разг. Имам големи изисквания, стремежи, цели. Обади се огнярят. — Агата [прозвище на майстора] се нае да извози 800 тона .. — Много висок мерник вземате! Ив. Бурин, НП, 39-40. Вземам / взема на (в, под) мерник<а> (мерниците) някого, нещо. 1. Воен. Насочвам стрелбата си, прицелвам се към, в някого, нещо. Матьо видя как един стражар, стиснал бухалка в ръка, се опита да пресече улицата и да прибяга до къщата. Той моментално го взе на мерник и гръмна. Д. Ангелов, ЖС, 491. Без да губи нито секунда, Златан взе в мерника десния танк. П. Вежинов, ВР, 143. Генерал Серопухтов бил още в леглото, когато Викилов изпратил своя адютант да го повика. В това време лагерът бил взет под мерниците на картечниците. Ем. Станев, ИК III и IV, 425. 2. Разг. Насочвам обикн. критиката, отрицателното си отношение към някого или нещо. Най-нежен е [Божидар] към своя враг — / щастливий свой съперник, / и ни веднъж не взе го той на мерник. К. Христов, ЧБ II, 217. Мерникът ми бие някъде. Разг. Загатвам, правя намек за нещо; бия. — Завалията ме наричаше .. един вестникарски зевзек, който възхвалява уж добрите дела .., а всъщност защитава разните золумджийски патриотичности и прочее .. И аз, знаете, най-напред не можах да усетя накъде му бие мерникът. Г. Караславов, Избр. съч. II, 294. Съм (попадам) на мерника на някого, нещо. Разг. 1. Съм или ставам прицелна точка на някого, нещо, прицелват се или стрелят в мен. Оцелелите свърнали към срещуположния горски скат с надежда да се спасят, но там попаднали на мерника на специалните лъкове, запънати зад стволовете на вековните дървета. Ал. Гетман, ВС, 138. 2. Съм или ставам обект на критика, зложелателство и под. Дара се залива от смях: — Сигур на Деян му пламтят ушите. Все той ви е на мерника .., в групата се утаява една обща присъда. Бл. Димитрова, Лав., 43.
МЀРНИК2, мн. -ци, м. Диал. Съд, обикн. шиник, крина за мерене1, измерване на нещо; мерилка, мерилник. Она [лисицата] са дигне, та при царо. „Ете, честит царо, рекла, да ми дадеш мернико да мерим пари!“ Нар. прик., СбНУ ХLIV, 492.