мѐстен - единствено число, мъжки род, нечленувано мѐстния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мѐстният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мѐстна - единствено число, женски род, нечленувано мѐстната - единствено число, женски род, членувано мѐстно - единствено число, среден род, нечленувано мѐстното - единствено число, среден род, членувано мѐстни - множествено число, нечленувано мѐстните - множествено число, членувано
1 областен - районен - регионален - местен 2 местен - коренен - туземен - автохтонен (спец.)3 местен - локален (книж.)Виж повече
МЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се намира или става, извършва се в определено населено място (град, село, селище); тукашен. Аз помня вуйчо от времето след войните. Тогава той беше ръководител на местния читалищен театър. П. Незнакомов, БЧ, 111. Андон, току-що свършил местната прогимназия, захвана да позори името на баща си. Д. Вълев, Ж, 62. Местният вестник описа цялата случка с възторжени думи за Ян Бибиян и даде портрета му. Елин Пелин, ЯБЛ, 25. От фронта дойдоха свещеници да служат в местната църква. Г. Райчев, Избр. съч. II, 60. Първи дойдоха Дринови — близки роднини на госпожа Налбурова, след тях — .., Беров и поручик Войнов — офицер от местния гарнизон. К. Петканов, В, 30. Местна радиоуредба. Местен събор. Местен панаир.
2. Който се отнася до живота и населението в някой край, селище, област и който е присъщ, свойствен само на него. През това време влазят в полукръга българи и българки от разни краища на България: мизийци, тракийци, македонци, с най-хубавите си местни носии, и се здрависват весело. Ив. Вазов, Съч. III, 241. „Минаха две години. Аз научих местния език, а свикнах и с живота тук. Походи и гуляи! Друго вече не съществуваше за мен“. П. Бобев, К, 30. Местните новини обикновено се разкрасяваха, а съобщенията по телеграфа от странство често биваха допълвани, надувани, дори изцяло съчинявани. М. Кремен, РЯ, 216. При всеки от по-големите манастири били обучавани художници-монаси, които трябвало да задоволяват преди всичко местни нужди. Хр. Ковачевски, СК, 16. Що се отнася .. до местното движение и изобщо до въпросите от местен характер — всичко това трябва предварително, преди още да се свика самият конгрес, грижливо да се проучи, да се систематизира. Г. Кирков, Избр. пр I, 43.
3. За жител, население — който е роден и живее в определено населено място, който не е преселник; тукашен. Ставри беше местен човек, от окръга, значи, свой. А. Гуляшки, ДМС, 81. Някой донесъл на властта, че в дома на еди-кой си севлиевчанин се събират люде. И ето че заптиите обградили къщата. Какво да сторят? Наникъде не може да се бяга .. Другите как да е, местни хора, ще рекат, дошли да се повидят — но той? Ст. Дичев, ЗС II, 468-469. Тук [в стаите, които се дават под наем] отсядат и младшите офицери, докато се устроят за дълго или докато се оженят и станат заврени зетьове в някоя по-заможна местна фамилия. Др. Асенов, ТКНП, 157. Тлаката беше в разгара си. Руска за пръв път влизаше в такава близка връзка с местното население и всичко ѝ беше интересно. Х. Русев, ПЗ, 138. Оркестъра съставляваха местните цигани гъдулари. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 101. Сега, когато пристигна вече нашата чета, когато гласът на Бенковски захвана да гърми измежду средата на местните въстаници, тие последните забравиха вече първото си настроение да сложат оръжие и опасността, която ги грозеше. З. Стоянов, ЗБВ II, 109.
4. За порода животни или сорт растения — който произхожда, създаден е и се отглежда в определена област, край; автохтонен. Затова, когато чу, че заминава за купуване на породисти крави, той просто пощръкля. — Но отде наде ще пръскат толкова народни пари за едни крави? Нашата местна порода си е добра! — развика се той първо пред жена си. Ст. Даскалов, СЛ, 121. Когато смениха местните крави с млади, породисти, стрина Митра стана краварка. Кр. Григоров, Н, 146. Цяла Южна България се определя за кръстосване на местното говедо с монтафона и създаване .. на .. местен тип монтафон, предимно за мляко. РД, 1950, бр. 73, 3. Чрез умело отбиране на най-добрите растения за размножаване са получени всички стари местни сортове. Д. Циков, КСКР, 14.
5. Който е произведен или добит в определено място, край, страна, който не е донесен, внесен от другаде. Аз намерих истинско одринско вино и това беше голямо утешение подир киселите швейцарски и французки вина на Запад, които не издържат никакво сравнение с превъзходните наши местни вина. Ив. Вазов, Съч. ХII, 92-93. Днеска вече всички наши държавни, окръжни и общински чиновници, .., са облечени в дрехи от местна тъкан и местна направа. Г. Кирков, Избр. пр I, 49. Румъните могат да се похвалят с богата лекарствена промишленост. Ще намерите всичко каквото потърсите, но .. местно производство, и то на много евтина цена. Г. Белев, КР, 26. Ние влизахме вече към пристанището на Ню Йорк .. Морските кораби за далеко плавание толкова не се забелязват .., — оригинални са местните кораби. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 36-37.
6. Който, според закона, действа в определено населено място — град, село, област, в определен район; необщодържавен, регионален. — Но не зависи само от правителството. Нужно е да се обуздаят и местните власти. Х. Русев, ПС, 119. Централната власт не е имала възможност да контролира делата на своите органи и представители във вътрешността на държавата, следствие на което различните местни управители са вършили големи беззакония и произволи. Б. Пенев, НБВ, 30. Чрез наивна идеализация, която съответствува на ниската му култура и жаждата за свобода и слава, народът създал от незначителния местен владетел идеален борец. Ив. Кънчев, БР, 1931, кн. 5, 191. Та нали местните инспектори на труда дадоха да се разбере, че въпросът .. ще се реши благоприятно. Д. Димов, Т, 259. Местни органи на общественото самоуправление.
◊ Местен падеж. Грам. В синтетичните езици — падеж, в който се поставя име, когато означава място на действието.