местоположѐние - единствено число, нечленувано местоположѐнието - единствено число, членувано местоположѐния - множествено число, нечленувано местоположѐнията - множествено число, членувано
МЕСТОПОЛОЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Място, където е разположено селище, сграда или под., обикн. всред някакви природни особености; месторазположение, местонахождение.
Все повече се убеждавам, че по-романтично място от местоположението на Търново не би се намерило никъде. П. Делирадев, БГХ, 81. Котел по своето местоположение напомня много котел, откъдето, види се, идва и името му. Й. Радичков и др., ГСП, 145. Тие [богати] манастири са помещале обикновено на най-приятните и най-полезните местоположения. С, 1872, бр. 34, 271. // Място, където се намира нещо в даден момент; месторазположение, местонахождение. Задачата ни .. не е да влизаме в схватка с врага, а да разузнаем местоположението му и неговите бойни средства. Л. Дилов, МСП, 136. Най-после с помощта на специални лъчеви апарати били открити находища на метални предмети и стени. Така били фиксирани местоположенията на кралския склад, крепостта и другите постройки. ВН, 1960, бр. 1696, 4.Виж повече2. Остар. Книж. Място, положение сред други обекти, предмети, лица. Кога дойде на брака, кумът с дружината си заемат най-отличното почтено местоположение. СбНУКШ ч. III, 61. Под името Ватикан ся разбира няколко здания, построени на един от седемте хълмове на Рим, .. На същото това местоположение в римските времена са ся намирали градините на Нерона. ИЗ 1877, 1881,165.
3. Остар. Книж. Релеф. Местоположението на Германия не е еднакво: на юг е планиниста ..; в средата тя е повечето плоска. С. Бобчев, ПОС (превод), 163. Местоположението на Азиатска Турция е разнообразно. С. Бобчев, ПОС (превод), 202.