мѐся - първо лице, единствено число, сегашно време мѐсиш - второ лице, единствено число, сегашно време мѐси - трето лице, единствено число, минало свършено време мѐсим - първо лице, множествено число, сегашно време мѐсите - второ лице, множествено число, сегашно време мѐсят - трето лице, множествено число, сегашно време мѐсих - първо лице, единствено число, минало свършено време месѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време месѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение мѐсихме - първо лице, множествено число, минало свършено време месѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време мѐсихте - второ лице, множествено число, минало свършено време месѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време мѐсиха - трето лице, множествено число, минало свършено време месѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време мѐсех - първо лице, единствено число, минало несвършено време мѐсеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мѐсехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мѐсехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мѐсеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време месѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мѐсещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѐсещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие мѐсещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие мѐсеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѐсещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие мѐсещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѐсещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие мѐсещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие мѐсещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие мѐсейки - деепричастие мѐсил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие месѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐсилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие месѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мѐсилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие месѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мѐсила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие месѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐсилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие месѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мѐсило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие месѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐсилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие месѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мѐсили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие месѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мѐсилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие месѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мѐсел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мѐсела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мѐсело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мѐсели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие мѐсен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие мѐсения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие мѐсеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие мѐсена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие мѐсената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие мѐсено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие мѐсеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие мѐсени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие мѐсените - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. меся
- - Ще ми месят прощъпалник
Виж повече- - Тате носи, мама меси <да живей, живей труда>
МЀСЯ, -иш,
мин. св. -их, несв., прех. 1. Приготвям тесто за хляб, баница и др., като забърквам брашно с вода и го мачкам с ръце известно време. Запретнал ръкави, Ленковият татко месеше тесто за погача. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 243. Мария и Добра месеха в отделни нощви, а Митра сееше брашно. К. Петканов, СВ, 173. Домакинята, когато меси хляб, постоянно си мие ръцете. Ив. Хаджийски, БДНН I, 131. Тестото месет от брашно с вода. Д. Манчев, БЕ II, 17. Я стани, стани, Еленке, / запретни бели ръкави, / че меси тесто кисяло. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 69. Ока брашно да имаш и него дай на мастор (фурнаджия, хлебар) да го меси. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 8. // Стесн. Разг. Приготвям, правя хляб, баница и др. тестени изделия. Вътре [в сандъка] бяха изправени четири дебели домашни хлябове. През три дена майка му месеше по шест. Т. Харманджиев, КЕД, 35. Тъкмо по това време старата Глаушица бе се запретнала в стаята с огнището да меси баница за новата година. Д. Талев, ПК, 251-252.Виж повече2. Мачкам, обикн. с крака, глина, тор, кал, като ги смесвам с вода или друго нещо. Двамата с жена си месиха кал за тухли, опекоха ги с кюмюр. Сл. Македонски, ЕЗС, 150. Ние се върнахме в селото и седнахме на една поляна, дето жените месеха с крака глина за подници. Й. Радичков, В, 260. Мъжете кърпеха цървули или боси месеха говежди тор със слама — за топливо през зимата. А. Гуляшки, ЗР, 64. На другия ден отрано закипя работа около къщурките. Едни месеха кал от глина и плява, а трети зидаруваха. К. Петканов, ЗлЗ, 79.
3. Прен. Разг. Смесвам две различни неща, обикн. абстрактни; смесвам. Човек, изправен пред мене да го съдя — не мога да отида за дъщеря му да се женя .. Едното с другото не меся аз. П. Тодоров, Събр. пр II, 418. — Сто пъти съм ви казвал: аз не искам да меся сметките си с общите. П. Тодоров, Събр. пр II, 341. Какви песни пеят на деца, кога ги люлеят в люлка, та ги приспиват, .., в коих месят някакви си баяния. Г. С. Раковски, Π I, 3. На тонове богат е всеки глас, .. Те месят френски с български език. К. Христов, ЧБ, 211.
4. Прен. Въвличам, включвам някого като страна, участник в някакво действие; намесвам, замесвам, забърквам. Тези същите хора в осемнайста година благоразумно решиха, че не бива да месят партията, защото това не било революция, а селяшки бунт. Ем. Станев, ИК I и II, 78. — Казвам ви за последен път, или ще ме оставите на мира и няма да ме месите във вашите спорове, или — не зная какво ще стане. П. Тодоров, Събр. пр II, 408. — Казвай да чуем какво си наумила .. Нона ли те подучи? — Найдене, че защо пък месиш и Нонка ? И тя мълчи като риба. Ами аз не виждам ли сама. Г. Райчев, ЗК, 119-120. меся се страд. Хляб с мръсни ръце не се меси и не се яде. Ив. Хаджийски, БДНН I, 131. С малко брашно много хляб са не меси. Послов., Π. Р. Славейков, БП II, 140.
МЀСЯ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. в. Включвам се като страна, участник в нещо; намесвам се, бъркам се. — Когато двама братя любезно разговарят помежду си, .. външен човек не бива да се меси в разговора им. А. Гуляшки, ДМС, 104. За моите чувства към Сладунка Белилова вече знаеха много хора .. И на всички им правеше лукаво удоволствие да се месят в тези мои чувства. Ил. Волен, МДС, 17. Павел не познаваше подробностите на историята с Динко, а майорът избягваше да се меси в кадрови въпроси. Д. Димов, Т, 425. Пък и работа ли ми е да се меся в хорските маскарлъци. Чудомир, Избр. пр, 37.
2. Разг. Смесвам се. Само шапката му беше голям рунтав калпак, чиято черна козина се месеше с черните косми на брадата му. Ст. Загорчинов, ДП, 322. Назад и напред по шосето се движат безбройни групи, месят се тъмни и светли облекла и като големи бели, сини и червени цветя блещят отворените дамски чадъри. Й. Йовков, ПК, 47-48.
3. Прен. Разг. С предл. с. Имам контакти, отношения, връзка с някого. Сълплията дори чуваше, че се месел с младежите-комунисти, понякога дори синът сам му загатваше за това. Г. Караславов, Избр. съч. I, 209. Додето ний, земеделци и овчари, карали сме я, както са я карали дядо и баба и не рачили сме да знае светът за нас, нито пък да са месим с него, знаете ли що са правили гръците? С. Бобчев, ПОС (превод), 45.
◊ Ще ми месят прощъпалник. Диал. За оздравяващ болен — почвам вече да ставам, да ходя след тежка и продължителна болест.