Основна форма: мѐся - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

мѐся - първо лице, единствено число, сегашно време
мѐсиш - второ лице, единствено число, сегашно време
мѐси - трето лице, единствено число, минало свършено време
мѐсим - първо лице, множествено число, сегашно време
мѐсите - второ лице, множествено число, сегашно време
мѐсят - трето лице, множествено число, сегашно време
мѐсих - първо лице, единствено число, минало свършено време
месѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време
месѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение
мѐсихме - първо лице, множествено число, минало свършено време
месѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време
мѐсихте - второ лице, множествено число, минало свършено време
месѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време
мѐсиха - трето лице, множествено число, минало свършено време
месѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време
мѐсех - първо лице, единствено число, минало несвършено време
мѐсеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
мѐсехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
мѐсехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
мѐсеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
месѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
мѐсещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
мѐсещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
мѐсещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
мѐсеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
мѐсещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
мѐсещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
мѐсещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
мѐсещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
мѐсещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
мѐсейки - деепричастие
мѐсил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
месѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
мѐсилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
месѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
мѐсилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
месѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
мѐсила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
месѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
мѐсилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
месѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
мѐсило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
месѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
мѐсилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
месѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
мѐсили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
месѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие
мѐсилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
месѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
мѐсел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
мѐсела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
мѐсело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
мѐсели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
мѐсен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
мѐсения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
мѐсеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
мѐсена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
мѐсената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
мѐсено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
мѐсеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
мѐсени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
мѐсените - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 замесвам - меся - омесвам - измесвам

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:


1. меся
- Ще ми месят прощъпалник
- Тате носи, мама меси <да живей, живей труда>
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

МЀСЯ, -иш,

мин. св. -их, несв., прех. 1. Приготвям тесто за хляб, баница и др., като забърквам брашно с вода и го мачкам с ръце известно време. Запретнал ръкави, Ленковият татко месеше тесто за погача. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 243. Мария и Добра месеха в отделни нощви, а Митра сееше брашно. К. Петканов, СВ, 173. Домакинята, когато меси хляб, постоянно си мие ръцете. Ив. Хаджийски, БДНН I, 131. Тестото месет от брашно с вода. Д. Манчев, БЕ II, 17. Я стани, стани, Еленке, / запретни бели ръкави, / че меси тесто кисяло. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 69. Ока брашно да имаш и него дай на мастор (фурнаджия, хлебар) да го меси. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 8. // Стесн. Разг. Приготвям, правя хляб, баница и др. тестени изделия. Вътре [в сандъка] бяха изправени четири дебели домашни хлябове. През три дена майка му месеше по шест. Т. Харманджиев, КЕД, 35. Тъкмо по това време старата Глаушица бе се запретнала в стаята с огнището да меси баница за новата година. Д. Талев, ПК, 251-252.

2. Мачкам, обикн. с крака, глина, тор, кал, като ги смесвам с вода или друго нещо. Двамата с жена си месиха кал за тухли, опекоха ги с кюмюр. Сл. Македонски, ЕЗС, 150. Ние се върнахме в селото и седнахме на една поляна, дето жените месеха с крака глина за подници. Й. Радичков, В, 260. Мъжете кърпеха цървули или боси месеха говежди тор със слама за топливо през зимата. А. Гуляшки, ЗР, 64. На другия ден отрано закипя работа около къщурките. Едни месеха кал от глина и плява, а трети зидаруваха. К. Петканов, ЗлЗ, 79.

3. Прен. Разг. Смесвам две различни неща, обикн. абстрактни; смесвам. Човек, изправен пред мене да го съдя не мога да отида за дъщеря му да се женя .. Едното с другото не меся аз. П. Тодоров, Събр. пр II, 418. — Сто пъти съм ви казвал: аз не искам да меся сметките си с общите. П. Тодоров, Събр. пр II, 341. Какви песни пеят на деца, кога ги люлеят в люлка, та ги приспиват, .., в коих месят някакви си баяния. Г. С. Раковски, Π I, 3. На тонове богат е всеки глас, .. Те месят френски с български език. К. Христов, ЧБ, 211.

4. Прен. Въвличам, включвам някого като страна, участник в някакво действие; намесвам, замесвам, забърквам. Тези същите хора в осемнайста година благоразумно решиха, че не бива да месят партията, защото това не било революция, а селяшки бунт. Ем. Станев, ИК I и II, 78. — Казвам ви за последен път, или ще ме оставите на мира и няма да ме месите във вашите спорове, или не зная какво ще стане. П. Тодоров, Събр. пр II, 408. — Казвай да чуем какво си наумила .. Нона ли те подучи?Найдене, че защо пък месиш и Нонка ? И тя мълчи като риба. Ами аз не виждам ли сама. Г. Райчев, ЗК, 119-120. меся се страд. Хляб с мръсни ръце не се меси и не се яде. Ив. Хаджийски, БДНН I, 131. С малко брашно много хляб са не меси. Послов., Π. Р. Славейков, БП II, 140.

МЀСЯ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. в. Включвам се като страна, участник в нещо; намесвам се, бъркам се. — Когато двама братя любезно разговарят помежду си, .. външен човек не бива да се меси в разговора им. А. Гуляшки, ДМС, 104. За моите чувства към Сладунка Белилова вече знаеха много хора .. И на всички им правеше лукаво удоволствие да се месят в тези мои чувства. Ил. Волен, МДС, 17. Павел не познаваше подробностите на историята с Динко, а майорът избягваше да се меси в кадрови въпроси. Д. Димов, Т, 425. Пък и работа ли ми е да се меся в хорските маскарлъци. Чудомир, Избр. пр, 37.

2. Разг. Смесвам се. Само шапката му беше голям рунтав калпак, чиято черна козина се месеше с черните косми на брадата му. Ст. Загорчинов, ДП, 322. Назад и напред по шосето се движат безбройни групи, месят се тъмни и светли облекла и като големи бели, сини и червени цветя блещят отворените дамски чадъри. Й. Йовков, ПК, 47-48.

3. Прен. Разг. С предл. с. Имам контакти, отношения, връзка с някого. Сълплията дори чуваше, че се месел с младежите-комунисти, понякога дори синът сам му загатваше за това. Г. Караславов, Избр. съч. I, 209. Додето ний, земеделци и овчари, карали сме я, както са я карали дядо и баба и не рачили сме да знае светът за нас, нито пък да са месим с него, знаете ли що са правили гръците? С. Бобчев, ПОС (превод), 45.

Ще ми месят прощъпалник. Диал. За оздравяващ болен — почвам вече да ставам, да ходя след тежка и продължителна болест.

Виж повече