мѝло -
- 1. мило
- - Мило за <и> драго
МЍЛО. 1.
Нареч. от мил. Ненов му домилява, хваща ръката на Радойча и мило го целува. Ив. Кирилов, Ж, 80. — Аз трябва да се върна по-скоро, защото тати ще се разсърди .. Послушайте ме — рече тя умолително и тъй мило, че Костадин радостно трепна, замаян от създадената помежду им близост. Ем. Станев, ИК I и II, 182. Сегна [Гърбушката], та ми даде китка .. — От кого? — питам. — От мене — отвръща тя и така мило ми се усмихна и тъй дяволито ме погледна, че аз трепнах. Ц. Церковски, Съч. III, 79. Усмихна ми се мило, попита ме как върви училището. Ст. Христозова, ДТСВ, 52.Виж повече2. С гл. съм, ставам. Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се изпитва приятно чувство, чувство на умиление. Мило и добре ми беше в тая обстановка, с която така близко са свикнати очите ни и сродени душите ни. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 116. Мама тутакси ме посъветва да се загърна, като метна вълнения си шал на плещите ми .. Мило ми беше да усещам на плещите си и на кръстчето си този мек шал. К. Калчев, ПИЖ, 85. В църквата, като пеят на гръцки, нищо не разбирам, .. А като пеят на славянски, колкото и малко да е .. и него аз много не разбирам, но сѐ разбирам, наше си е и ми е мило, да ти кажа. Д. Талев, ЖС, 155. — Мамо, ти плачеш! — Не плача, ами ми стана много мило, загдето толкова много ме обичате. Ст. Чилингиров, СБД, 50. А хилядо пъти му било още по-приятно и още по-мило да чуе от дяда Либена похвала, защото дядо Либен никога и никого не е хвалил, освен себе си. Л. Каравелов, Съч. II, 57. ● За усилване. мило <и> драго; (по-рядко) драго и мило. Разг. Когато се сговорихме да продължа училището си, тъй драго и мило ми стана, че едва не заплаках от радост, подскочих, хвърлих се на шията ѝ и я зацелувах по съсухрените ѝ бузи. Кр. Григоров, ОНУ, 63. Що ми йе мило и драго / на небо месец да гледам. Нар. пес., СбВСтТ, 357. // С предл. за. Свидно ми е, жал ми е за някого или нещо. Ето Енко. Как не ме ядосваше тоз проклетник, но сега, като си отива, мило ми е за него. Й. Йовков, ЧКГ, 150. И всекиму от българските съдии, участници в съда за бунтовниците, се искаше да помогне, всекиму бе мило за такъв човек. Зл. Чолакова, БК, 123. Стоян си Ружи говори: / — Ружо ле, попова снахо, / не ми е жално за живот, / не ми е мило за бял свят. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 181. — Бабо — подзех аз, — ами това юнче за продан ли го водите? .. — Ех, синко, и мене се свиди да го продавам, и мене е мило, като съм го гледала и хранила като това дете. Н. Попфилипов, СбЗР, 63.
МЍЛО, мн. -а, ср. Диал. Сапун.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.