ЛЕКСИТ


Основна форма: милосъ̀рдие - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

милосъ̀рдие - единствено число, нечленувано
милосъ̀рдието - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 филантропия (книж.) - милосърдие - благодетелност (книж.) - благодетелство (книж.) - благотворителност

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 милосърдие - безмилостност
2 милосърдие - безпощадност
3 милосърдие - жестокост
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

МИЛОСЪ̀РДИЕ, мн. няма, ср. Качество или проява на милосърден.

Те сега се хранеха само с по едно хлебче за десет бана на два дни, .., благодарение на милосърдието на някое си хлебарче. Ив. Вазов, Съч. VI, 41. Ако има примери какво умират хората от глад, то не е, че хлябът е малко на света, а за това дето милосърдието не достига у хората, — същето е и зарад средствата на първоначалното детинско учение. У, 1871, бр. 1, 131. Старецът стана и помогна на болната невеста да се повдигне .. Те тръгнаха назад, като две странни видения на милосърдието и на страданието. Елин Пелин, Съч. III, 82. Тоя брилянт му припомняше тъкмо това: сълза. Сълзата, която в тежки часове беше проляла за него една съвсем непозната нему жена. Една действително божествена сълза, истинска сълза на милосърдието. Й. Йовков, Разк. I, 155. — За мене неговата обич ще бъде винаги милосърдие, а милосърдният никога не ще разбере, че е обичан. К. Петканов, В, 227.

Виж повече