мирѝша - първо лице, единствено число, сегашно време мирѝшеш - второ лице, единствено число, сегашно време мирѝше - трето лице, единствено число, сегашно време мирѝшем - първо лице, множествено число, сегашно време мирѝшете - второ лице, множествено число, сегашно време мирѝшат - трето лице, множествено число, сегашно време мирѝсах - първо лице, единствено число, минало свършено време мириса̀х - първо лице, единствено число, минало свършено време мирѝса - трето лице, единствено число, минало свършено време мириса̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време мирѝсахме - първо лице, множествено число, минало свършено време мириса̀хме - първо лице, множествено число, минало свършено време мирѝсахте - второ лице, множествено число, минало свършено време мириса̀хте - второ лице, множествено число, минало свършено време мирѝсаха - трето лице, множествено число, минало свършено време мириса̀ха - трето лице, множествено число, минало свършено време мирѝшех - първо лице, единствено число, минало несвършено време мирѝшеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мирѝшехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мирѝшехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мирѝшеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време миришѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение миришѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мирѝшещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мирѝшещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие мирѝшещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие мирѝшеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мирѝшещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие мирѝшещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мирѝшещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие мирѝшещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие мирѝшещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие мирѝшейки - деепричастие мирѝсал - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мириса̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мирѝсалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мириса̀лия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мирѝсалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мириса̀лият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мирѝсала - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мириса̀ла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мирѝсалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мириса̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мирѝсало - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мириса̀ло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мирѝсалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мириса̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мирѝсали - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мириса̀ли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мирѝсалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мириса̀лите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мирѝшел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мирѝшела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мирѝшело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мирѝшели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие мирѝсан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие мирѝсания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие мирѝсаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие мирѝсана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие мирѝсаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие мирѝсано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие мирѝсаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие мирѝсани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие мирѝсаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. мириша
- - Душата ми мирише на плесен
Виж повече- - Месото мирише
- - Мириша на бъчва
- - Мириша на гроб
- - Мириша на земя
- - Мириша на мляко
- - Мириша на пръст
- - Миришат ми зъбите на мляко
- - Миришат ми зъбите на трева
- - Мирише ми душата на мляко
- - Мирише ми още врата на гайда
- - Мирише (миришат) ми устата на мляко
- - Мирише на барут
- - Мирише на дувар
- - Ни лук ял, ни <на> лук мирисал
- - Правя се <на> ни лук ял, ни на лук мирисал
- - Преди година горяло, сега мирише
- - Мириша на босилек
- - Мирише на нафталин някой
- - Мирише на нафталин нещо
- - Мирише на умрели лебеди
- - В механата бил, вино не мирисал
МИРЍША1, -еш, мин. св. мирѝсах, прич. мин. св. деят. мирѝсал, несв. 1. Прех. и непрех. Възприемам с обонянието си миризма, дъх на нещо; ду̀ша. Посетителите отиват към масата на бай Ганя. Гледат мускалите, миришат ги и разпитват нещо. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 44. Навеждаше се, взимаше пръст, мачкаше я на ръката си, миришеше я и я пускаше с благоговение. Елин Пелин, Съч. III, 97. Людмила седна на трикракото столче до огнището и взе да мирише въздуха: — Картофки ли вариш, майчице? — запита тя. А. Гуляшки, СВ, 319. — Но младият жули ракията .. — Ти да видиш дядо Илия как го гълчи и щом го срещне заран, почва да го мирише. А. Каралийчев, НЗ, 164. И колко здравец там мирисах. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 197. Ние не можем да миришем, когато носът ни е запушен, а също и когато носният нерв е заболял или е разрушен. ПН, 1932, кн. 4, 64.
2. Прен. Непрех. Рядко. Следя, търся, дебна да открия нещо; душа. И как да се не подадеш на тая опасност, когато имаш работа с един бирник, който .. изкарва на търг вещите и добитъците на неплатившите, между които се щурат лисичите профили на двама евреи, дошли да миришат за плячка в общата тревога! К. Величков, ПССъч. VIII, 246. мириша се. I. Възвр. от мириша (в 1 знач.). Имаше навик да се мирише, като излезе от задимено помещение. II. Взаим. от мириша (в 1 знач.). Двете кученца винаги първо се миришеха, а после се заиграваха.
МИРЍША2, -еш, мин. св. мирѝсах, прич. мин. св. деят. мирѝсал, несв., непрех. 1. Издавам, изпускам някаква миризма, дъх. — Каква файда от цветята? Тука, в тая пушилка ще почернеят и няма да миришат. М. Марчевски, П, 272. — Още сега! — за няколко минути наредих на масата яйца, сирене и начупен пресен хляб, който приятно миришеше. П. Михайлов, МП, 19. — Захари, я иди да заринеш нужниците, че миришат. Л. Стоянов, Х, 25. Босильок млого мирише, / та сичко живо събуди, / сичките живи животни. Π. Π. Славейков, КНП, 86.
2. Имам, издавам неприятна миризма, дъх. — Ами тези, дето идат сега, кои са? Ууу, доктор Мамулеви! Оле, оле, дано местата им не са до нашите, че както ѝ миришат устата, не мога да изтърпя. Чудомир, Избр. пр, 184. — Какво е туй месо? То мирише ужасно! Хр. Смирненски, Съч. III, 8. Шегобийците разказваха, че кашкавалът миришел, защото мандраджиите го бъркали с краката си. Сл. Трънски, Н, 210. Живот ли бе — да го опишеш? / Живот ли бе — да го разровиш? / Разровиш ли го — ще мирише / и ще горчи като отрова. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 45. Дрехите ми миришат на дим от стоенето до огъня. Δ Не яж чесън преди да излезеш, че ще миришеш на хората.
3. Безл. Има, усеща се определена миризма, дъх. Миришеше така, както мирише в селска българска къща дървото на дърво, камъкът на камък, варта по стените на вар. Н. Инджов, ПП, 116. Беше му спокойно с нея, чувстваше се стабилно. Приказката ѝ бе свойска, дрехите ѝ също тъй бяха свойски, че дори потта ѝ миришеше свойски. Й. Радичков, СР, 69. В скъпия ресторант миришеше тържествено, малко ли е — пет сватби. В. Пламенов, ПА, 105.
4. Прен. С предл. на. Разг. Усеща се, предчувства се нещо, долавят се признаците на нещо. Той [вестникът] миришеше на радостна среща, на сутрешно кафе, на широкия свят. А. Наковски, БС, 91. — Това мирише на авантюра .. — Ти си държавен служител, а плюеш на законите. А. Гуляшки, МТС, 163. Заоблачи се, на дъжд мирише.
5. Прен. Разг. С предл. на. Усеща се, долавя се, че някой или нещо е съвсем различен от това, за което се представя или за което го смятат другите. — Съзнателно или несъзнателно ти тласкаш България към .. къде, къде другаде, освен в противната посока — към християнството. Ти целият миришеш на християнство, тате, а това аз не одобрявам. Й. Вълчев, ДКН, 385. — Вие напразно го изкарвате симпатичен и някакъв рицар .. Той от сто разкрача мирише на мошеник. Ив. Вазов, Съч. ХI, 148. — Аз не съм лекар — важно заяви човечето, — но като ви гледам, съвсем на охтика ми миришете. ВН, 1952, бр. 2, 3. Изгледаха го [Мирчо] в недоумение. Знаеха, че бе сприхав, бърз, юначен, но това, дето се канеше да пъди турците от селото, избиваше на лудост. Разумен човек такива приказки не приказва — миришат повече на хвалба. К. Петканов, Х, 76-77.
МИРЍШЕ МИ несв., непрех. С предл. на. 1. Усещам, възприемам с обонянието си миризмата, дъха на нещо. Миришеше му на сажди и пушек, сякаш наистина тук бе минал влак и бе оставил тръпчив и кисел мирис след себе си. Й. Радичков, СР, 37. От две страни благоуханни / гори от чубрики засмени / .. / Вървя, и късам, и мириша, / а те миришат ми на здраве. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 199.
2. Прен. Усещам, предчувствам, че нещо ще стане, долавям признаците, проявите на нещо. — Пък знаеш ли, оня ден сам господарят ме подхвана .. — Кольо дума, май че на сватба ми мирише .. Хайде, ще кумувам. Г. Райчев, ЗК, 160. Войничето се помая. След това въздъхна, огледа се неохотно и тръгна, .. — Ще миеш коридорите, тъй ми мирише! — каза старшината. Хр. Пелитев, ХО, 75.
◊ Душата ми мирише на плесен. Разг. Много съм отпаднал, скоро ще умра. Мириша на бъчва. Разг. 1. Голям пияница съм. 2. Много съм пил. Мириша на гроб; мириша на земя; мириша на пръст. Разг. Много съм стар и немощен и скоро ще умра. — С мене ще се случи нещо лошо. Всичките бягат от мене. Подушват, че скоро ще умра. Не ти ли мириша на пръст? К. Петканов, ДЧ, 300. Мириша на мляко; миришат ми зъбите (устата) на мляко. Разг.; Миришат ми зъбите на трева; мирише ми душата на мляко. Диал. Още съм много млад, незрял и съвсем неопитен. — Устата ѝ още на мляко миришела, а дошло ѝ на ум да пристава! Д. Калфов, Избр. разк., 26. Мирише на барут (буря). Разг. Има признаци на близка война или бунт, изглежда, че скоро ще избухне война, ще има бунт. Кавалерийският разезд, .., внезапно изскочи зад завоя .. Тревогата обхвана всички .. — Казах ли ти аз, че мирише на барут — смееше се Андон. Ем. Станев, ИК III и IV, 233. Гърмежът при Морава замлъкна, но Цариградската конференция пое въпроса, който не можа̀ да реши оръжието, .. Из въздуха миришеше на буря. Ив. Вазов, Съч. VII, 173. Мирише на мухъл (нафталин). Разг. Употребява се, за да се посочи, че нещо (възгледи, разбирания и под.) се схваща като остаряло, несъвременно. И ето че се появява теоретически обоснована „етика“ — цялостна, „морална“ система, „идеология“ на съвременния тогава модерен младеж .. Срамът и чувството за чест миришат на мухъл. Е. Каранфилов, Б III, 123. Тези приказки за абсолютно равенство и братство миришат на нафталин. Мирише ми още врата на гайда. Диал. Запазил съм много от селските си навици и държане, макар че живея в град. Ни лук ял, ни <на> лук мирисал. Разг. Преструвам се, че не съм извършил нещо, че не съм взел участие в нещо; правя се на невинен, прикривам се. — Арестувани са четирма .. Сега ги въртят на ръжен в затвора. Да разкрият работата, та да стигнат и до нас .. Засега ни лук яли, ни на лук мирисали. Преструваме се на умрели. Д. Талев, ГЧ, 425. Отворих корицата [на намерената книга], изцъклих очи, хлопнах я обратно, свих я във вестника, натиках я в храста, и, ни лук ял, ни лук мирисал, отново се излегнах при другите двама. Г. Узунов, Ст, 1970, бр. 1262, 2. Правя се <на> ни лук ял, ни на лук мирисал. Разг. Преструвам се на невинен, на незамесен в нещо, на неосведомен за нещо. Преди година горяло, сега мирише. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой прави въпрос за нещо не когато то се е случило или го е засегнало, а тогава, когато всичко е отминало.