мѝстика - единствено число, нечленувано мѝстиката - единствено число, членувано мѝстики - множествено число, нечленувано мѝстиките - множествено число, членувано
1 потайност - ирационалност (книж.) - мистерия (книж.) - загадъчност - мистериозност (книж.) - тайнственост - енигматичност (книж.) - мистичност (книж.) - мистика (книж.)
МЍСТИКА ж. 1. Филос. Религиозен възглед, според който човек постига познание чрез контактуване със свръхестествени сили; мистицизъм.
Будизмът и конфуцианството наред с мистиката и заблудите са оставили дълбоки следи в нравствения мироглед, в личната и обществената етика на широките народни слоеве на Азия. Ал. Гетман, ВС, 46.Виж повече2. Книж. Склонност към приемане на съществуването на свръхестествени сили и възможността да се общува с тях; мистицизъм. Бог знае какво се крие в тая непозната човешка душа, в тая обикновено толкова трезвена, почти лишена от мистика и вяра душа на днешния българин. К. Константинов, П, 15. Почна [старата] често да ходи по гробища и църкви, да се събира с разни бабички и го удари на пълна мистика. Др. Асенов, ТКНП, 265-266.
3. Прен. Книж. Загадка, загадъчност, тайнственост. Навлизахме неусетно в гъста дъбова гора. Беше Странджа, .., Странджа — от тракийските въстания, Странджа — с мистиката на своите нестинарски села. К. Константинов, ППГ, 350. За нас, пък и за всички населяващи Европа, Индия беше мистика, призрачно минало, потънало в тъмнините на легендите, суеверията и сънищата. А. Каменова, И, 3.
◊ Числова мистика. Кабалистика. Тези фантастични представи за числата довели до широко разпространение на числовата мистика и символика у халдейците. Матем., 1968, кн. 6, 12. За люлка на числовата мистика, както и на другите тайнствени науки, отдавна се приема древна Халдея. Матем., 1968, кн. 6, 12.
— От гр. μυστικά ‘тайнствени обреди’.