многобро̀ен - единствено число, мъжки род, нечленувано многобро̀йния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член многобро̀йният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член многобро̀йна - единствено число, женски род, нечленувано многобро̀йната - единствено число, женски род, членувано многобро̀йно - единствено число, среден род, нечленувано многобро̀йното - единствено число, среден род, членувано многобро̀йни - множествено число, нечленувано многобро̀йните - множествено число, членувано
МНОГОБРО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. 1. От който има много, голям брой; многочислен. Противоп. малоброен.
Прочутата Асеневска столица гърмеше от звука на клепалата на многобройните си черкви и на камбаната на храма Св. Възнесение. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3. Щом се мръкнеше, изведнъж пак ставаше много студено. Земята замръзваше и на безоблачното, почти черно небе звездите изглеждаха по-многобройни, по-трепетни и по-ярки. Й. Йовков, Разк. I, 18. Книгата на Паисия се разпространи в многобройни преписи по всичките български краища. Г. Бенев, БК (превод), 11.Виж повече2. Със същ., които означават множество, група и под. Който се състои от много отделни единици; многочислен, голям. Противоп. малоброен. Из разкаляната земя тичаха мъже, .., тичаха деца, момчета с китки, .. И сред тоя многоброен народ високо се развяваше голямо знаме. Й. Йовков, Разк.1, 213. Веднъж във събрание едно многобройно / той влезна внезапно, поздрави спокойно. Ив. Вазов, Съч. I, 172. Владислав, .., при Варна среща многобройна войска от Султан Мурата II. Т. Шишков, ИБН, 286. Многобройни тълпи. Многобройни групи.