МОДРОО̀К, -а, -о, мн. -и,
прил. Поет. Синеок. Едрият модроок ковач оставял чука до наковалнята и се изправял на прага. Очите му не слизали от момата, докато тя се потулела зад близкия завой. Ив. Планински, БС, 75. Яз ке те оженам. / Я си имам, / до три измекярки, / коя ке бендисаш / нея да си земеш. / Църноока ли сакаш, / или модроока? Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 46.Виж повече