мора̀л - единствено число, нечленувано мора̀ла - единствено число, членувано - непълен член мора̀лът - единствено число, членувано - пълен член
- 1. морал
- - Чета морал
МОРА̀Л м. и (остар.) мора̀л, -та̀, ж. 1. Филос. Съвкупност от исторически възникнали и изменящи се правила и норми на поведение, които определят отношенията на хората един към друг и към обществото; нравственост. Старият Джупун възпитаваше децата си в правилата на селско-еснафския морал: да се живее трезво, .., да не се прекалява в ядене и пиене, да се дири радост в труда. Ем. Станев, ИК I и II, 31. В която страна усвояваш науката, усвояваш и част от нейната култура и морал. Д. Кисьов, Щ, 300. Обществената морал и закони, .., прощаваха великодушно на благоприятствувания мъж слабости и грехове, за които на девойката се държеше строга сметка. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 93.
2. Наука за тези правила и норми като форма на общественото съзнание. В училище учениците изучават морал и право.
3. Правила и норми за нравствено поведение; етика. Всички Ередиевци бяха много достойни мъже, със строг морал, с боязън от Бога и с непоколебима вярност към Бурбонската династия. Д. Димов, ОД, 11. Тая строгост на нейните родители е само поза, с която те искат да подчертаят непоклатимия пуритански морал на старото поколение. Св. Минков, РТК, 83-84. — Приемайки безрезервно това задължение, произтичащо от морала на честни и рицарски съюзници, аз поемам моя дял в борбата срещу всеки противник, който дръзне да нападне съюзника си. Д. Добревски, БКН, 45. Вълчи морал. Варварски морал. // Със съгл. и несъгл. опред. Норми на поведение в дадена сфера на обществения живот, в определени социални или професионални среди; етика. Лекарски морал. Политически морал. Офицерски морал. Морал на научните работници.
4. Стесн. Положителна за обществото нравственост, свързана с честност, почтеност, справедливост в поведението на човек. — И разправял човекът, че само прави дела приемал да защищава. С морал бил. Й. Йовков, ПГ, 243. Ние се срещаме с една висока морал и с един горещ патриотизъм. Кой ще го вини, че той е бил въздигнал тия две чувства в култ у себе си. К. Величков, ПССъч. VIII, 79. Там дето няма морал, няма честен живот, няма почтеност. Д. Войников, РС, 277. Човек без морал.
5. Прен. Поучение, наставление, съвет, обикн. с нравствен характер. — Моля, от актриси морал не ща. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 105. Таз басня си има морал / и твърде важен — бих казал — /.. / На вълк вегетарианство / недейте проповядва, / за него — пушка или брадва! Д. Подвързачов, Б, 84.
6. Обикн. във войска — дух, психика, свързани обикн. с готовност за борба, за съпротива. — На нас не ни трябва Пирова победа, .., на нас ни трябва лека, ефектна победа, която да укрепи и без това ниско падналия морал на войниците. П. Вежинов, ВП, 122-123. Офицерите зареваха с цяло гърло, а с едното око шарят из редиците да разберат .. какво е настроението и морала. П. Незнакомов, БЧ, 9. През април добруджанци научиха грозната новина [за отнемането на Силистра], но продължиха да се бият със същата устойчивост и ревност. Техният войнишки морал не се беше разколебал. А. Каралийчев, ПГ, 168. Не ме лишавайте от радостта да чета по-често вашите писма. Каквото и да ми пишете, ще ми бъде приятно. Вие подигате морала ми. Ив. Вазов, ПЕМ, 41-42.
◊ Чета морал на някого. Книж. Поучавам някого, като му правя упреци. Стига си ми чела морал! Какви големи хора сменяват жените, пък и жените — мъжете .. Ние сме за свободата! Ст. Даскалов, ЗС, 299. Когато се върна от ареста, .., Гилзата беше мрачен. Запираха го за първи път в живота му .. Войничето не можеше да си намери място в ротата. Старшината му чете строг морал, а другарите му постоянно го закачаха. Хр. Пелитев, ХО, 81.
— От лат. moralis 'нравствен' през фр. moral или нем. Moral. — В-к Гайда, 1863, бр. 4.