Основна форма: мото̀р - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

мото̀р - единствено число, нечленувано
мото̀ра - бройна форма
мото̀рът - единствено число, членувано - пълен член
мото̀ри - множествено число, нечленувано
мото̀рите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 двигател - мотор
2 мотор (разг.) - мотоциклет

Резултати от: Речник на българския език

МОТО̀Р м. 1. Машина, превръщаща някакъв вид енергия (топлинна, електрическа и др.) в енергия, която задвижва други машини или превозни средства; двигател.

Електрически мотори завъртяха жестоките триони, които разрязваха надлъж белите букови трупи. Ем. Станев, ПЕГ, 86. Костов показваше на Мария новата си американска кола, .. Той опитваше механизмите ѝ, палеше и гасеше фаровете ѝ, обясняваше съвършенствата на мотора ѝ. Д. Димов, Т, 85. Шофьорът угаси мотора и слезе от колата. М. Грубешлиева, ПИУ, 8. Някъде откъм средата на блока глухо и ритмично за бумтя тракторен мотор. А. Гуляшки, МТС, 351. Романтиката е сега в моторите, / които пеят / по небето синьо. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 25. Бензинов мотор. Газов мотор. Нафтов мотор. Мотор на мотоциклет. Мотор на параход. Самолетен мотор. Моторът е с мощност четири конски сили.

2. Стесн. Разг. Мотоциклет. Докато поп Врачев да се обърне, в двора се завъртя и закова пред него мотор с кош. Ст. Даскалов, ВМ, 63. Под прозореца му [на Методи] пееха деца, после мина мотор и с трясъка си го накара да потръпне. М. Грубешлиева, ПП, 308. — Бате Енко си дойде! .. Докара си моторказа бързо то, червен, „Балкан“. Спря пред сладкарницата. Н. Нинов, ЕШО, 37.

3. Прен. Само ед. Обикн. членувано. Главно средство или сила, чрез която се постига, осъществява нещо; двигател. — Ние помогнахме на станцията, защото, .., тя е сърцето, моторът на нашето ново земеделие. А. Гуляшки, МТС, 307.

◊ Дизелов мотор. Техн. Дизел (в 1 знач.); дизелов двигател. Парните котли и съвременните дизелови мотори могат да работят само в атмосфера, която съдържа кислород. Ц. Цанев, АЧ, 18. Новият локомотив .. е снабден с големи дизелови мотори и всевъзможни съвременни автомати. ОФ, 1950, бр. 1846, 1. Мотор с вътрешно горене. Техн. Мотор, който превръща топлинната енергия на горивото (бензин, нафта, петрол) в механична работа; двигател с вътрешно горене. Развитието на топлинната техника даде на човечеството възможност да строи мощни двигатели парни машини и мотори с вътрешно горене. Физ. Х кл 1951, 34. Ванко взе едно ръководство за мотори с вътрешно горене и се зачете. М. Грубешлиева, ПИУ, 38.

— Лат. motor през нем. Motor.

Виж повече