Основна форма: мо̀щност - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

мо̀щност - единствено число, нечленувано
мощността̀ - единствено число, членувано
мо̀щности - множествено число, нечленувано
мо̀щностите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 мощност - сила - капацитет (книж.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 мощност - немощност

Резултати от: Речник на българския език

МО̀ЩНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от мощен (в 1 знач.).

Мощност на глас.

2. Спец. В механиката — отношение между количеството работа и времето, за което тя е извършена. За да може да се направи точна преценка за работоспособността на работните машини, въведена е особена величина, наречена мощност. Физ IХ кл, 1965, 98. Ако една машина извършва работа 75 килограмометра за една секунда, казва се, че тая машина има мощност една конска сила. Г. Томалевски, АН, 231. Непознатият сеньор се интересува за най-новите коли .., пита за мощността на моторите им. Св. Минков, ДА, 96. Мощност на локомотив.

3. Обикн. мн. За заводи, фабрики, предприятия — възможности, капацитет на производство за определен период от време. Обогатителната фабрика има производствена мощност за едно денонощие 750 т руда. // Самите машини, технологии и начина на организиране на труда, чрез които се постига този капацитет. Въвеждане на нови производствени мощности.

4. Спец. Дебелина на пласт (на каменни въглища, рудни находища и др.). Дебелината на пласта [на полезни изкопаеми] понякога се нарича мощност на пласта. Това е вертикалното разстояние между долнището и горнището му. Х. Попйорданов и др., ПИ, 17.

Виж повече