мразовѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано мразовѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мразовѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мразовѝта - единствено число, женски род, нечленувано мразовѝтата - единствено число, женски род, членувано мразовѝто - единствено число, среден род, нечленувано мразовѝтото - единствено число, среден род, членувано мразовѝти - множествено число, нечленувано мразовѝтите - множествено число, членувано
МРАЗОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който носи много силен студ, мраз.
Мразовит вятър духаше нощя от балкана и вкоченясваше бранителите във влажните им окопи. Ив. Вазов, Съч. ХXIII, 121. Разклатиха се върховете на овошките и отгоре, .., полъхна тънък, мразовит хлад. Й. Йовков, Ж 1945, 38. Страшна е за горските обитатели зимната виелица. Но има животни, които не се плашат от мразовитите виелици. К, 1963, кн. 2, 16. Мразовитият полъх на вятъра донасяше откъм поречието мирис на барут и пепелище. П. Славински, ПЩ, 20. Както есенес, / кога задухат вихри мразовити, / едно по друго капят в тъмний лес / листата, .., / така и всички нечестивци с бяс / във лодката ще паднат на Харона. К. Величков, Ад (превод), 29.Виж повече2. Който е много, крайно студен. Лисицата издава особено лаене. / .. / Особено характерен е този лай през зимата, при настъпването на мразовито и ветровито време. П. Петков, СП, 25. Зимата беше тежка, мразовита. Ив. Мартинов, ПМ, 131. Замръквал съм в мразовити зимни вечери на улицата без стотинка в джоба. Мл. Исаев, Н, 251. Януари бе особено мразовит, с валежи и постоянен вятър. Ем. Станев, ТЦ, 46. Мразовита нощ. Мразовита утрин. Мразовит ден. Мразовит въздух. Мразовит климат. ● Обр. Слънцето пак грейна с бледа, мразовита светлина на безцветното небе. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 203.
3. Прен. За глас, думи — който е смразяващ; студен, строг, леден. — Спри колата! — със същия мразовит глас заповяда полковникът. Шофьорът удари спирачките, колата спря на самотното, тъмно, безлюдно шосе. П. Вежинов, СО, 184.
4. За сграда, помещение, обект и под. — който е с много по-ниска температура от тази на нормалните; много студен, леден, мразен. Зимните квартири на партизаните не бяха удобни. Това бяха мразовитите плевни, дълбоките подземия, мрачните килери. К. Ламбрев, СП, 36. Майката убита, / обесен мъжът, / в къща мразовита / децата реват. Ив. Вазов, Съч. I, 44. И заптиетата го заключиха в тъмния и мразовит килер. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 189. Пещта зееше безмълвна и мразовита. Ив. Вазов, Съч. VI, 81. Мразовита страна.
5. Разг. Който е скован в лед, в мраз, който е във вид на мраз (във 2 и З знач.); замръзнал, заледен. Дървеса и градини са глъхнали в снежната си мразовита пустош. Къде да се дене! П. Тодоров, И I, 19. Снежнолобата Витоша и Стара планина, .., гледаха от своите мразовити висоти умрялото поле. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161. Не се виждаха никакви хора, макар че градът все още гореше, гъст, отровен дим се стелеше по мразовитите улици. П. Вежинов, НБК, 10-11. Бордовият барометър предвещаваше буря — една от ония страшни бури, които така внезапно и често избухват между мразовитото Карско и по-топлото Баренцово море. Ст. Волев, МС, 64. Времето необикновено застудя. По улиците сякаш се търкаляха мразовити вълма, снегът противно скърцаше под стъпките. Сп. Кралевски, В, 48. Утринният здрач се дигаше и на негово място настъпваше светло утро, окъпано в мразовита мъгла, която висеше на едри парцали в усоята на планината. Ив. Хаджимарчев, ОК, 394.