му̀за - единствено число, нечленувано му̀зата - единствено число, членувано му̀зи - множествено число, нечленувано му̀зите - множествено число, членувано
МУ̀ЗА ж. 1. В гръцката митология — всяка една от деветте богини, покровителки на изкуството и науките.
Аполон се явява изново на Хеликон, заобиколен с деветте музи. К. Величков, ПССъч. III, 181. — Трябва да помечтаете за Акропола, да посетите .. хълмовете на нимфите и на музите, да поскитате край Илисос. Ст. Дичев, ЗС I, 307.Виж повече2. Прен. Поетична или артистична творческа дейност. Младият мъж беше Йоан, .., изоставил попрището на воин, .., за да посвети живота си на музите. А. Дончев, СВС, 28.
3. Прен. Източник на вдъхновение за поетична или артистична творческа дейност, олицетворен в образа на жена. Кой знае какви музи се мяркаха в този момент пред очите на симпатичния поет — той сияеше, занесен в надземни сфери. Ал. Константинов, Съч., 34. Певецът на старото време е черпил / от музите сила за своята песен. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 63.
◊ Десета муза. Изк. Киноизкуство, кинематография.
— От гр. μοῦσα — Н. Хилeндарeц, Славяноболгарский прeдручний послатeлник..., ч. IV, 1835.