мъгла̀ - единствено число, нечленувано мъгла̀та - единствено число, членувано мъглѝ - множествено число, нечленувано мъглѝте - множествено число, членувано
1 неразбираемост (за реч) - неясност - неяснота - мъглявост - мъгла (прен.)2 мъглявост - мъгла - мъглявина - мъгливост 3 неизвестност - неопределеност - неустановеност - неясност - неяснота - мъглявост - мъгла (прен.) - неуточненост - неизясненост - смътност
- 1. мъгла
- - Вземам си/взема си мъглите
Виж повече- - Въртя се като гъска в мъгла
- - Въртя се като пате в мъгла
- - Въртя се като патка в мъгла
- - Вятър и мъгла
- - Гоня мъглите
- - Забивам/забия мъгла
- - Завличай си мъглите
- - Като гъска в мъгла
- - Като мъгла без вятър
- - Като пате в мъгла
- - Като патка в мъгла
- - Лапам мъглата
- - Мъгла ме влече по зелено усое
- - Набивам/набия мъгла
- - Развлякъл съм се като мъгла по ридища
- - Хващам/хвана мъглите
- - Хващат ме/хванат ме мъглите
- - Ясно ми е като мъгла
- - Хвърлям/хврля мъгла в очите на някого
- - Ходя като в мъгла
МЪГЛА̀ ж. 1. Струпване на дребни водни капчици или водни кристалчета в приземния слой на атмосферата, което прави въздуха мътен, непрозрачен. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила по една от главните улици на града. Ив. Вазов, Съч. VI, 3. От баирите се спущаха нови мъгли, гъсти, сиви, и се трупаха над селото. Елин Пелин, Съч. II, 25. Студен есенен вятър гонеше по склоновете на планината късове от млечнобяла мъгла. Д. Димов, Т, 655. Мъглите се бяха дигнали и денят съвсем се беше прояснил. К. Калчев, ЖП, 187. Над тебе Пирин / издига гранити / обвити в сиви мъгли. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 76. // Разг. Обикн. с опред. Всяко струпване на дребни частици (прах, дим, сняг и др.) във въздуха, което го прави мътен, непрозрачен; облак. Жертвеникът стоеше сега на средата на горницата и гъстият пушек се издигаше нагоре, .. Димната мъгла изпълни стаята, закри лицата на хората. Ст. Загорчинов, ДП, 271. Сред мъглата от тютюнев дим стърчаха островърхи калпаци, извехтели каскети или фуражки. Ст. Марков, ДБ, 7. Под копитата на конете се издигна тънка мъгла прах и запълзя по дирите им. Ст. Загорчинов, ДП, 316. Над хоризонта, сред раздиплените мъгли от прах, беше се показал месецът. Й. Йовков, ПК, 8. Водните пари от въздуха поглъщат хлороводорода, като образуват ситни капчици солна киселина. Последните се разпръсват във въздуха и образуват мъгла. Хим. VII кл, 1965, 87. ● Обр. Тия пожари хвърляха лучезарна мъгла на целия небосклон. Ив. Вазов, Съч. ΧΧΙІІ, 171. Реката след дългите дни мразовити / извива измръзнала змийска снага / в зелената гъста мъгла на върбите, / където е някакъв празник сега. Хр. Радевски, НВ, 63. Братя мои, бедни мои братя — / пленници на орис вечна, зла — / ледно тегне и души мъглата — / на живота сивата мъгла. Хр. Смирненски, Съч. I, 58. Кине ся сърцето на човека, .., кога човек си помисли, каква гъста и мрачна мъгла покривала и още покрива небото на сирота ни мила България. БТ, СбПер. п I, 75.
2. Прен. Нещо, което пречи да виждаме или разбираме ясно, което намалява яснотата на образите, представите, понятията. Ще дойде ден и ще угасне пламъкът в моите жили, зима ще се настани в гърдите ми, снегът ще покрие главата ми и мъгла ще помрачи моя поглед. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 149. Туй село е Матлъмово. — Матлъмово! — извика Иван. Като че от очите му падна мъгла и той едвам сега позна кръчмата, портата на поп Василя, училището. Й. Йовков, ПГ, 23. Имам чувството, че пиша на една сянка от миналото, на един въображаем приятел, когото някога съм обичал и който е бил частица от мен самия, частица, останала нейде назад в мъглата на времето. Ем. Манов, ПС, 5. У Гочев той виждаше нещо неясно, лицето му .. понякога едва-едва се очертаваше в мъглата на спомените и пак изчезваше — не можеше да си припомни откъде и как го познава. Х. Русев, ПЗ, 98. Съдбата те изпраща бледен / и вдъхновен като поет, / да разтопиш мъглата ледна / и да разтвориш моя глед. Н. Лилиев, С 1938, 78.
3. Прен. Състояние на неяснота, обърканост, липса на отчетливост в мисълта, понятията, представите. Брошурата на Благоев разсейваше мъглата в главите на младите мечтатели и им даваше определена цел в живота и в борбата. Г. Бакалов, Избр. пр, 15. Всичко в ума ѝ се сливаше в една хаотична мъгла, случките и събитията се смесваха. Г. Райчев, Избр. съч. II, 72. Да минеш от умствената гъста мъгла на чисто и светло научно поле — може ли да бъде по-радостно явление от туй! Д. Благоев, ЛКС, 70. В мъглата на опиянението, което все пак го държеше още, той се виждаше да се връща вкъщи. Й. Йовков, ΒΑΧ, 62. И всеки се потирил да превари, / когото може. С кон там някой, друг с магаре; .. Във сън е то, в мъгла. К. Христов, ЧБ, 20. // Нещо неопределено, неясно, неразбираемо. Тази любов стопля охладнялото и измъчено сърце на Яворов, събужда най-хубавите му творчески сили и на бял свят се явяват цикъл любовни стихотворения, .. нямащи нищо общо със символистическата мъгла. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Нас ни възмущаваше това антихудожествено течение и безсмислието, което го характеризува, и мъглата, която затъмнява в него мисълта на поета. К. Величков, ПССъч. I, ХVII. Статията на г. д-р Кръстев щеше да направи по-хубаво впечатление, ако тя не беше покрита с голяма философска мъгла, с която той обича да покрива своите мисли. Д. Благоев, ЛКС, 140. — Аз ви уверявам, че дъщеря ви ще бъде щастлива с мене .. — Това е мъгла, друго? Ив. Вазов, МЧ, 31.
4. Прен. Нещо, което мъчи, потиска душата; мъка, тъга, мрачно настроение. Намразих учителя си и той ме намрази и сега се борех с омразата, тая черна мъгла за душата. Ем. Станев, А, 26. А в празник на хоро, / кой не луди до нея да се хване? — / Че модрият ѝ поглед бе западнал, / като мъгла, на всички на душата. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 90. Мъгли, които плъзнете / в душа ми кат в провала, / вий няма да се пръснете / от мълний, ни от хала. Ив. Вазов, Съч. III, 25. Главата тегне изнурена, .. Мъгла в душата уморена, / като в настъпилата нощ. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 21. // Израз на тъга, мъка, мрачно настроение и др. По лицето Денково мина мъгла, то потъмня. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 88. Очите на Кирилов отново потънаха в мъгла от неудобство и Мария разбираше какво става в душата му. А. Наковски, МПП, 88. — Забележиш ли мъгла в погледа му, знай, че той не разбира сърцето ти. К. Петканов, В, 117.
◊ Вземам си / взема си мъглите. Диал. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напущам някое място, отивам си с намерение никога да не се връщам повече. Ламбо скръцна зъби, изгледа зверски противника си и си взе мъглите нагоре из планината. Ив. Вазов, Съч. VIII, 146. Вятър и мъгла. Разг. Пренебр. Обикн. като възклицание — за означаване, че нещо е несериозна, празна работа или че нещо е невъзможно, не може да бъде. — На техните обещания аз не вярвам. Вярвам само на вас. Каквото направите вие за нас, туй ще бъде. Всичко друго е вятър и мъгла. К. Калчев, ЖП, 495. — Дарба ли? Вятър и мъгла е тя тази, драги! Тарас, СГ, 125. — Душо мила! Докато ние идем, хората ще оплевят .. — Вятър и мъгли! В Доброславци и Житен няма да оплевят и другата седмица. ВН, 1961, бр. 3039, 4. Гоня мъглите. Разг. Полагам напразни, безрезултатни усилия да постигна нещо, върша нещо безсмислено, безполезно. Ех, майка му стара, / както парите лежат на камара, / хоп — и джебовете пълни. Па плюй / ти на петите си — туй ти за туй! / Нека ме гонят — да гонят мъглите! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 107. — Оня ви е изиграл, а вие гоните мъглите. Тръгнали сте да плашите децата с хората. Д. Фучеджиев, Р, 80. Забивам / забия (хващам / хвана) мъглите. Разг. Тръгвам, заминавам за някъде, обикн. далече, без определена посока или без намерение да се връщам повече. Братан изчезна от селото .. — Пуснаха му мухата и заби мъглата! — Курс следва. Ст. Даскалов, ЗС, 51. Скоро и колата и човекът се загубиха в мрачината.. — Хвана мъглите, а? —рече старчето. — Неспогодлив човек! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 323. Лапам мъглата. Разг. Нищо не върша, бездействам. Баща ми ми подаде една турска телеграма от пет думи, за да му я преведа, .. Но какво беше смайването му, че аз не бях в състояние нито да я прочета? Той ми каза тъжно: — Ти си лапал мъглата в Пловдив, синко! Ив. Вазов, Съч. Х, 176-177. Обърквам се (сбърквам се, губя се и под.) като гъска (патка, пате) в мъгла. Разг. Обърквам се, губя се много, напълно, съвсем. — Сега се губим като патки из мъгла. Ив. Вазов, Съч. IХ, 11. Ако ние бяхме работили къртовски, нямаше много войници на фронта и много сиромаси в тила да се въртят като патки в мъгла и да не знаят какво да правят. Г. Караславов, ОХ II, 188-189.