мъжество̀ - единствено число, нечленувано мъжество̀то - единствено число, членувано
МЪ̀ЖЕСТВО, мн. няма,
ср. Остар. Зряла мъжка възраст, между юношество и старост. Человеческият живот ся разделя на четири епохи: на детинство, на юношество, на мъжество и на старост. Е. Васкидович, ПП (превод), 21. Длъжността днес на възпитателя е да развие юношество в здраво мъжество. Ч, 1870, бр. 5, 152. Мъжеството наистина показва вече зрялост на разума и значението на чловека. Лет., 1869, 117. ● Обр. Народът му бил преминал от детинство в мъжество, а той искал да го управлява като дете. ИЗ 1877, 1881, 147.Виж повечеМЪЖЕСТВО̀, мн. няма, ср. Смелост, храброст, решителност, твърдост. Тая първа победа над себе си го насърчи и му повърна цялото мъжество. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 20. Тя [майката] надви на болките си и запази и в тая минута своето нечувано мъжество. К. Величков, ПССъч. I, 126. Сега той се мъчеше да си обясни, защо някои хора нямат мъжеството да понасят болки. Д. Немиров, Др, 16.