мъ̀жки - множествено число, нечленувано мъ̀жкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мъ̀жкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мъ̀жка - единствено число, женски род, нечленувано мъ̀жката - единствено число, женски род, членувано мъ̀жко - единствено число, среден род, нечленувано мъ̀жкото - единствено число, среден род, членувано мъ̀жките - множествено число, членувано
- 1. мъжки
- - Кой те пита мъжка ли е магарицата
Виж повече- - Мъжка Гана
- - Мъжка Дана
- - Мъжка Дойна
- - Мъжка Драгана
- - Мъжка Райка
- - Пита ли те някой кога е мъжки петък
- - Кога се роди детето, тогава ще видим мъжко ли е, или е женско
- - На мъжкия петък
- - Ако ще е, мъжко да е!
- - Мъжко момиче
- - Мъжко момче
- - Мъжка страна
МЪ̀ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на мъж, който е присъщ на мъж, подобава на мъж (в 1 знач.). В сянката изпъква една едра мъжка фигура по бели ръкави, мина тихо, предпазливо. Елин Пелин, Съч. III, 106. Прибери ме в къщата си, да облегна глава на мъжко рамо. Омръзна ми да слагам глава на студено заглаве. А. Дончев, ВР, 28. Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост. Д. Талев, ЖС, 329. Захаров .. реши да пожертва мъжкото си и съпружеско достойнство, примири се и остана да живее с нея и занапред. Д. Ангелов, ЖС, 128. Момчето бе спасено и цели два месеца аз ходих при него, .., страшно горд със себе си, защото всъщност това беше и първата истинска мъжка постъпка в живота ми. П. Вежинов, ЗНН, 15. Лелята .. бе поела ролята на свекърва. Разпореждаше из къщи, канеше гостите със силен мъжки глас и се караше на децата си. И. Петров, МВ, 70. Перото ѝ закръгля характерно навързаните букви — .. — един почти мъжки почерк, криещ в себе си непреклонна воля. М. Кремен, РЯ, 350. Мъжка суета. // В съчет. със същ. работа — който се върши предимно от мъже. И майка, и дъщеря се запретнаха да работят и мъжката работа. Хвърлиха тора на отцедливата нива, приготвиха семе за сеитба. К. Петканов, МЗК, 15. — Илия! — сопна му се тя [жена му] .. — защо се не надигнеш да помогнеш и ти нещо! — Какво да ти помогна, а? — Ами нагледай барем добитъка, напой воловете .., това е мъжка работа. Г. Караславов, С, 49. — Защо да ги не взема — казвам аз и се навеждам. Слагам на рамото си двете мотики, а третата държа в ръката си. Това е мъжка работа и аз трябва да я върша, както жените вършат своята женска работа. К. Калчев, ПИЖ, 141. // Прен. Силен, твърд, решителен, мъжествен. Трябва да вземем едно решение.— Какво решение? — Каквото и да е, но мъжко. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 55. — Стамболийски е виновен, Стамболийски. Трябваше на времето да изколи тези разбойници .. — А вие, младите, защо я не оправите, като сте по-мъжки от Стамболийски? Х. Русев, ПС, 53. Вяра ме чакаше отвън, .., а после, когато се видях с колегите по бизнес, кой като мене — всички те тупат по гърба, всички викат: „Ти си мъжко момче!“ Ат. Мандаджиев, Съвр., 1975, кн. 2, 207. // Голям, значителен по сила, степен, интензивност, продължителност. На хълмчето отново закипя мъжки труд. К. Петканов, ЗлЗ, 40. — Колко ще чакам? — Много. — Нима? Вие се шегувате. — Никаква шега. Шаран се лови с мъжко чакане. Б. Априлов, КН, 17. ● Ирон. Будни останаха само конете. За тях Дачо Калинков се промъкна тихо в обора, след като от мъжкото хъркане на веселбарите се убеди, че сега е най-удобно да си свърши работата. Т. Харманджиев, Р, 174-175. Дойдох, обезквартирен във нощта, / да спя под ваште хъркания мъжки / и да получа наниз гойни въшки. Д. Дебелянов, ЗлП, 19.
2. Който е предназначен за мъже. Противоп. женски, девически. Женският манастир в Бяла черква беше съвсем противоположен на мъжкия. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 60. Учителят обяснил, че старото училище ще стане девическо, а новото — мъжко. Н. Ферманджиев, РХ, 183. Същият комитет разрешаваше на жените по всяко време да посещават мъжките стаи. Л. Стефанова, ВМД, 89. Срещаха се и жени в мъжки панталони, омотали главите си в цветни шалчета. П. Вежинов, ВР, 40. Но няма по-трогателна и тъжна / от таз картина, остра като рана: / жени с чували и с обуща мъжки, / изрязани на фона на Балкана. А. Германов, М, 77. Мъжка гимназия. Мъжка черква. Мъжка баня. Мъжка тоалетна. Мъжки дрехи. Мъжка риза. Мъжко палто. Мъжка мода. Мъжко вино.
3. Който е съставен от мъже, който се състои от мъже. „Кинисало моме“ е хубава разработка на македонска песен от Щипско .. за мъжки хор. Ст. Грудев, ББ, 27. В салона Сава Романов веднага намери мъжка компания, а жена си остави при госпожа майор Бадева. М. Грубешлиева, ПП, 13. Мъжка бригада. Мъжки колектив.
4. За жена, момиче — която има черти, характер, поведение на мъж. Тя беше жена около шейсетгодишна, висока, кокаляста — мъжка на вид. Ив. Вазов, Съч. ХI, 6. Но баба Панка беше мъжка жена: зърнала го [мъжа си], че иде пиян, тя го набиваше и после го понасяше на кръста, сякаш носи шиле. А. Муратов, НТС, 20-21. В заводите .. се увеличава множеството „мъжки“ момичета, на които може да се разчита. Хр. Домозетов, ОР, 115.
5. Който се отнася до мъж (във 2 знач.), до съпруг. Тази работа .. си я вършеше градският доктор, и нали знаете, местен човек, .., роднински връзки по мъжка и женска линия, не им придиряше толкова. Чудомир, Избр. пр, 220. Престолът е наследствен за княжеския дом по права мъжка линия. А „България“, 62. При вратата на женската черкова ей я насреща ѝ невяста Джуровица, снаха на нейна леля по мъжка страна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 223. — Ние сме рода по мъжка линия, пък това е важното. Г. Караславов, Избр. съч. II, 69. // За баща или майка — който има син, синове. Тук е писано, че ще бъдеш мъжка майка. Третото ще бъде момче! Н. Каралиева, Н, 76. — Браво бе, Байчо! .. Какво е? Женскичко ли? — Мъжкарче пишлигарче! — уж небрежно отвръща мъжкият татко и му е драго, драго. В. Чертовенски, ГО, 33.
6. Който е от мъжки пол, който притежава белезите на мъжкия пол. Той беше едничкото ѝ мъжко дете, той щеше да я гледа на старини. И. Петров, НЛ, 70. Зад гърба на Христа, в каруцата седеше жена му Яна и държеше на скут мъжка рожба. К. Петканов, Х, 20. Ама пак сами сме, без мъжка челяд сме. Й. Йовков, СЛ, 141. Във всеки мравуняк има мравки майки, мравки работнички и мъжки мравки. Зоол. VII кл, 54. Мъжките какавиди на копринената пеперуда дават 30 % повече коприна, отколкото женските. Хр. Одисеев, ТН, 149. Мъжката папрат е многогодишно тревисто растение. Бтн V и VI кл (превод), 176. // Който е присъщ на индивидите от мъжки пол, който е характерен за мъжкия пол. Мъжките и женските органи за размножаване са разположени в него [торфения мъх] на едно и също растение. Бтн V и VI кл (превод), 176. За да се оплоди, женската яйцеклетка трябва да срещне един от стотиците милиони сперматозоиди, намиращи се в изхвърлената мъжка семенна течност. НТМ, 1967, кн. 22, 42. Мъжките полови хормони благоприятстват белтъчната синтеза, с други думи влияят върху обмяната. Б. Койчев, Б, 100. Мъжки полови клетки.
7. За някои предмети (машинни детайли, строителни елементи, копчета и др.) — който при съединяване, скачване, монтиране се вкарва, мушка в обратния по форма детайл, елемент и т. н. Платната [за сглобяеми сгради] биват два вида: мъжки и женски. В. Брънеков и др., СД, 141.
8. Като същ. а) мъжки<ят> м., мъжка<та> ж., мъжки<те> мн. Обикн. членувано. Мъжко животно, мъжки индивид. Стигнали реката, те [патиците] надаваха радостно квакане и, водени от мъжкия, полетяваха към отсрещния бряг. Ст. Мокрев, ЗИ, 5. Над леко зелените тъмни върби .. се явяват близко една до друга две диви патици .. Мъжката върви малко по-напред. Елин Пелин, Съч. II, 188. На север женската сама си избира елена, боят между мъжките е непознат. Й. Радичков, НД, 185. Морган размножавал между многото видове мушици и такива с червени очи. Но веднъж между червеноокото хилядичленно семейство той открил една белоока мъжка. Хр. Одисеев, ТН, 49. На високия клон край горската поляна е кацнал кос и мелодичните му флейтови трели огласят гората .. Младите мъжки все още не са почувствали първите „трепети“ на любовта. ПЗ, 1977, кн. 2, 18. б) мъжко ср. Обикн. събир. Лице или лица от мъжки пол, мъжки индивид или мъжки индивиди. В някои къщи мъжко не се и срещаше. Бяха останали само жени с децата си. Кр. Григоров, Н, 197. А из черкова като излезе — запре са и гледа го и старо и младо, и женено и неженено, и мъжко и женско. Л. Каравелов, Съч. II, 131. Байо Станкович е длъжен да повика и старо и младо, и богато и бедно, и мъжко и женско, и да продължи захванатото дело. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 475. От дясната страна на калпака се поставя снимка на избраницата, .. Най-накрая на каука се поставя високо жилаво цвете — .. — нали мъжкото трябва да се перчи, да подмамва. Отеч., 1978, кн. 2, 3. в) мъжки м., мъжко ср. Простонар. Обръщение към мъж, към лице от мъжки пол. — Ей, мъжки, чакаш ли гости? Д. Вълев, 3, 145. — Бре, мажко, — обърна се той към едно от децата. Елин Пелин, Съч. II, 90.
◊ Мъжка рима. Лит. Рима с ударение върху последната сричка на стиха. Мъжки пол. 1. Биол. Едната от двете основни групи полови организми според техните морфологични и физиологични особености, в която е заложено активното начало в процеса на оплождането, която е свързана с производството на сперматозоиди. 2. Събир. Разг. Мъжете като цяло. — Парижанката не е като другите жени, — каза той .. Тя е украшение, необходимо за улицата, .., елемент за радости и забавления на мъжкия пол. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 162-163. Мъжки род. Граматично значение на съществителните и прилагателните имена, което отразява принадлежността на съществителните имена към една от трите групи съществителни според тяхната форма, наречен така поради принадлежността към него на повечето имена, означаващи същества от мъжки пол. Съществителните син, баща, дядо, стол, път, герой са от мъжки род. Δ Всяко прилагателно притежава форми за мъжки, женски и среден род в единствено число.
~ Мъжка Гана (Драгана, Дана, Дойна, Райка). Разг. Мъжкарана. Тя пък да е някоя хубавица, ами мъжка Гана. Ст. Даскалов, СД, 427. Буля Жечка, бездетна и пълна „мъжка Драгана“, както я наричаха всички, излезе на преден план. Ст. Чилингиров, ПЖ, 152. Мъжка ръка. Разг. Мъж, мъже. Нощем [мама] отиваше в обора да я понаобиколи и да ѝ сложи сламица или сенце, а забучеше ли планината и мъгла прихлупваше селото ни, тя — едно от страх, друго — нали бях мъжка ръка вкъщи, — викаше и мене. Кр. Григоров, ОНУ, 64. — После ще откараш кола дърва от нашите на баба си Кръстана, че и нейното тегло не е леко, внучета гледа, а няма мъжка ръка вкъщи. Г. Белев, ПЕМ, 131.
МЪ̀ЖКИ нареч. 1. Обикн. в съчет.: По мъжки. Като мъж, както е присъщо на мъж, на мъже. Изведнъж той сграби селянина, прегърна го силно, по мъжки, и го целуна по страните. Ст. Дичев, ЗС II, 317. Поговориха си след това за положението по мъжки — тихичко, без да ги чуват жените. К. Калчев, СТ, 191. Той повиши глас и заповяда по мъжки: — Сложете софрата да вечеряме. Повече няма да го чакаме! К. Петканов, ДЧ, 210-211. Тя пише мъжки. И в нейните песни рядко се чува поетически интимен тон. Тя се мъчи здраво да чувствува, логично да мисли. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 167. Тежкият и бурен живот .. бе оставил отпечатък и на външния ми вид и особено на походката ми. Аз крачех малко по-мъжки, отколкото се полага за жена. М. Гръбчева, ВИН, 205. // Само в съчет.: По мъжки. Само мъже, само в компания на мъже. — Отдавна имам намерение да се съберем ей така, по мъжки, за да ви кажа какво ми е положението. Ст. Мокрев, ЗИ, 262. Капитан Петракев обаче внесе ред. Той просто изгони жените, като заяви, че щели били да гуляят „по мъжки“. П. Спасов, ХлХ, 425.
2. Прен. С проява на положителните мъжки качества сила, твърдост, упоритост, решителност, постоянство, смелост; мъжката, мъжествено. Тряба да се заловим мъжки за работа. Ив. Вазов, Съч. VI, 49. Работеше му мъжки, зарад двама. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 154. Тез пари ще ги взема аз! Няма да се оставя. Мъжки трябва да се пипа. Й. Йовков, Б, 101. — Не остава, освен да запретнем ръкави и мъжки да се заловим за канала — каза Орце. Д. Спространов, С, 167. — Много страдахме, но и мъжки се борихме. Спечелихме свободата и щастието си. Н. Фурнаджиев, МП, 126. Капитанът сега гребеше мъжки, не както когато преследваха делфина. П. Вежинов, ДБ, 265. ● Ирон. Тръгнах из стаята. Подът скрибуцаше и аз все се страхувах да не се събуди свако, но той така мъжки хъркаше, че сигурно е заглушавал стъпките ми. Ст. Дичев, Р, 47. Гостите, без да чакат нова покана, мъжки се заловиха за агнетата. Д. Спространов, ОП, 220-221.