мъ̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано мъ̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мъ̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мъ̀чна - единствено число, женски род, нечленувано мъ̀чната - единствено число, женски род, членувано мъ̀чно - единствено число, среден род, нечленувано мъ̀чното - единствено число, среден род, членувано мъ̀чни - множествено число, нечленувано мъ̀чните - множествено число, членувано
МЪ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който изисква много физически усилия, който е свързан с много физически усилия; труден. Противоп. лек, лесен.
Девойката се изкачваше по една мъчна и стръмна козя пътека. Ив. Вазов, Съч. VIII, 125. Не му се ставаше, защото на неговите години всяко ставане беше мъчно. Й. Йовков, ΒΑΧ, 187. Само следи от копитата на дива коза накърняваха девствеността на тая пряспа. Ние я заобиколихме и излязохме на седловината капнали, сломени от тоя мъчен вървеж. Ив. Вазов, Съч. ХV, 62-63. Слабо е женското тяло, мъчен е трудът! Л. Каравелов, Съч. VII, 78.Виж повече2. Който поражда или е свързан с много трудности, усилия, с физическа и душевна мъка; тежък, труден. Противоп. лек, лесен. При всичко това той [Рилският манастир] е развивал най-полезна деятелност в най-мъчните времена, като е делегирал по цяла България своите таксидиоти и духовници. Ив. Вазов, Съч. ХV, 49-50. В тези мъчни за Стойча дни Илийчо идваше редовно, сядаше, както винаги, на края на тезгяха или направо в талаша. Б. Ченков, ПС, 14. Ниви не стават по стръмните ѝ склонове, истински гори няма, и паша няма, та поминъкът е мъчен и крайно оскъден. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 22. Нерадостно и безнадеждно тече мъчния и оскуден живот на Панчови. Т. Влайков, Съч. II, 145. Сяко начало — сѐ мъчно. П. Р. Славейков, БП II, 152. Мъчни години. Мъчно начинание.
3. Който затруднява с някаква своя сложност разбирането, проумяването, запомнянето му или осъществяването му; сложен, труден. Противоп. лесен, лек, прост. Прочете го [писмото], замисли се и почна отново. Никога не е готвила тъй най-мъчния урок. Научи го наизуст. Скри го под възглавницата. Г. Стаматов, Разк. II, 41-42. Името на третия, който се обади само веднъж, ми се видя мъчно и не го запомних. Л. Александрова, ИЕЩ, 28. През есента съселите затлъстяваха и златката се залови с усърдие за този мъчен лов. Ем. Станев, ПЕГ, 48.
4. Прен. За човек и неговия характер, вкус и под. — който трудно може да бъде удовлетворен, на който трудно може да се угоди; капризен, труден. Противоп. лесен. Погледът му се закова на портрета на покойната му жена, .. Образът на Йорданка, .., все пак стоеше като жив на мукавата .. Мъчна, затворена жена беше тя и в гърдите на Чобана се навдигна желание да спори с нея. С. Северняк, П, 41-42. Обикновено мълчалив и твърде мъчен човек, когато биваше разположен, той обичаше да се отдава понякога на спомени. СбАСЕП, 409. Болярин Десимир бе богат и алчен човек, но сприхав и мъчен за общуване. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 227. Добре, ама началникът ми се случи един такъв мъчен човек! Три пъти съм му държал палтото, все му се усмихвам, а той ме гледа, сякаш не ме познава. СбСт, 393. Нашите „аристократи“, излезнали из селяшките и балкански колиби на бащите си, са хора с мъчни вкусове. Тям трябва чарующа гледка на кадифени кресла и канапета по паркетите в манастирските килии. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 53. // Който трудно се поддава на възпитание, на подчинение, на някакъв ред, системност, дисциплина; труден. Кривошиев беше от онези хора, за които обикновено казват, че са мъчни. Мъчнотията на характера му се състоеше в неговата неразбираема непоследователност. А. Наковски, МПП, 151. В класа има няколко мъчни деца и затова изостава по дисциплина и успех.