мъчѐние - единствено число, нечленувано мъчѐнието - единствено число, членувано мъчѐния - множествено число, нечленувано мъчѐнията - множествено число, членувано
1 ад (прен.) - страдание (прен.) - мъчение (прен.)2 мъка - страдание - мъчение - болка (прен.) - терзание (книж.) - томление (поет.)3 мъчение - изтезание - инквизиция - малтретиране - измъчване - тероризиране
МЪЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Мъчене, измъчване, физическо изтезаване. Тръшна се на сламата и почна да обмисля какво ще говори на разпита. Главно да не се обърка. А ако има мъчения, ще стисне зъби и ще мълчи. М. Грубешлиева, ПИУ, 265-266. Ти убиваш по царска воля и предаваш на мъчения. Самият ти мъчиш и убиваш виновни и невинни с огън и желязо. Д. Талев, С, 257. Андон смутено заобяснява, че не е имало мъчение; Асаров, Перо и Марчев престорено ревели в мазето, уж ги бият с камшик. Д. Вълев, Ж, 84. Имаше нещо тъжно, понякога страшно, в последните дни на старите хора — тогава, когато ги налягаше „невярна“ и продължителна болест. Липсата на всякаква лекарска помощ превръщаше последните им дни в мъчение и ги караше да жадуват за покоя на смъртта. Ив. Хаджийски, БДНН I, 111.
2. Душевно страдание, терзание, мъка. Войка бе магьосала сърцето му и то не можеше да живее без нея. То търпеше всичките мъчения и чезнеше. Елин Пелин, Съч. I, 94. — Това не е живот, Лазаре — поклати главата тя. — Това е мъчение за цялото ти семейство. Плюй на злоезичните слухове и сложи край на тази глупост. Х. Русев, ПЗ, 102. Дните се пак минаваха по-лесно. Но нощите бяха страшно мъчение за Елка. Щом навън изчезнеха сенките на стрехите и мрак напълнеше стаята, душата на Елка изпитваше смъртно безпокойство. Елин Пелин, Съч. III, 76-77. След цял век неволи, борби и мъчения / угасна той тъй огорчен .. / Ах не, не плетете венци и хваленя, / прахът не сквернете свещен. К. Христов, ПВ, 33.
— Друга (остар. книж.) форма: мучѐние.