мя̀сто - единствено число, нечленувано мя̀стото - единствено число, членувано места̀ - множествено число, нечленувано места̀та - множествено число, членувано
- 1. място
- - Болно място
Виж повече- - Дойде ми сърце на място
- - Дохожда ми/дойде ми акъла на място<то си>
- - Думите му падат/паднат на място
- - За Грънчо място няма
- - Зная си мястото
- - Ида на едно място
- - Имам си мястото
- - Има място
- - Легна ми сърце на място
- - Ловя място
- - Място ми няма
- - Място под слънцето
- - На глава място правя
- - На един лакът място
- - Намирам си/намеря си мястото
- - На място
- - На мястото си съм
- - Не ме свърта на едно място
- - Не ме сдържа на едно място
- - Не ме хваща мястото
- - Не ми бие брадвата на едно място
- - Не ми бие топора на едно място
- - Не ми бие чука на едно място
- - Не ми сече брадвата на едно място
- - Не ми удря брадвата на едно място
- - Не мога да си намеря място и не си намирам/намеря място
- - Не намирам място къде (де) да сложа
- - Не намирам място къде (де) да турна (туря)
- - Не остава/остане здраво място по (на) мене
- - Не оставям/оставя здраво място
- - Не са ми иа едно място всичките братя
- - Не се оженил, че нямал място за люляня
- - Не се свъртам/свъртя на едно място
- - Не се сдържам/сдържа на едно място
- - Не хващам място
- - Няма да ги вържа две на едно <място>
- - Оставам/остана на място
- - Оставям/оставя на място
- - Отварям/отворя място
- - От десет места ми катран тече
- - Отивам/отида на едно място
- - Отивам си/отида си на мястото
- - Падна ми сърце на място
- - Поставям/поставя на място<то>
- - Пукам се от най-здравото място
- - Слабо място
- - Слагам/сложа на място <то>
- - Слагам/сложа ума на мястото
- - Сядам/седна на мястото
- - Тежа на мястото си
- - Топло място
- - Турям/туря (турвам/турна) на място<то>
- - Тъпча на едно <и също> място и тъпча на място
- - Ума ми не е на място
- - Ума ми не е на мястото си
- - Хапя се два пъти на едно място
- - Хващам/хвана място
- - Ще ми изстине мястото
- - Поставям се/поставя се на мястото на някого
- - Стрелата ми удари на място
- - Тук му е мястото
- - Турям се/туря се на мястото на някого
- - Умът ми е на друго място
- - Държа челно място
- - Малко ум, но на място
МЯ̀СТО, мн. места̀, ср. 1. Определено пространство, в което може да се помести, разположи някой или нещо. Тоя строеж не изненада никого .. трябваше му проветриво място, където да държи зърното. А. Гуляшки, ЗР, 37. И тримата бяха женени, .., и всичките живееха в една къща със старите .., дето имаше място още за толкова души. Елин Пелин, Съч. III, 10. Чумакът се изправи, провикна се и се приготви да играе. Направиха му място. Й. Йовков, Ж 1945, 21. — Катеричке, ти ли си? — зарадва се скорецът. — Пусни ме на топло! Тя поклати глава. — Няма място. Претъпкано е със зимнина. П. Бобев, ГЕ, 37. Да, честни хора на тежкия труд и върла немотия — гладът ви научи! .. Вашите дребни и влажни къщурки всеки ден изчезват, за да сторят място за големите разкошни палати. Г. Кирков, Избр. пр I, 68-69. Селяните прости светец го зовяха / и сбрани, сдушѐни във тайни места, / слушаха със трепет, с зяпнала уста / неговото слово, сладко и опасно. Ив. Вазов, Съч. I, 172. // С предл. на, пο и в съчет. с притеж. местоим. Определено пространство, което е предназначено да се заеме от някого или от нещо. — Боже, какъв неуред у нас! — гълчеше засмяна Еленината майка, като нареждаше с пъргави движения някои неща на местата им. Ив. Вазов, Съч. IХ, 55. Борко скокна пъргаво и най-напред провери дали пълнителят с патроните е на мястото си. М. Марчевски, ГБ, 178. Дворът — изметен и изчистен: всичко прибрано, всичко на мястото си. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 11. Той ги [командирите] провери отново с поглед: веселостта бе отминала, но не се виждаше и никакъв страх. „Добре! Това е хубаво! — Хайде по местата си!“ П. Вежинов, НС, 57. Камъкът тежи на мястото си. Погов.
2. Определена точка, пункт, част от земната повърхност и пространството над нея. Излязоха [Гороломов и Иван] вън от града. На това място шосето вървеше в ниско, нищо особено не се виждаше. Й. Йовков, ПГ, 14. Постът се казваше „Пъстрите чуки“. На това място билото на планината е открито и голо. Й. Йовков, Разк. I, 228. Майката гълчеше и се щуряше от място на място, като уплашена кудкудячка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 137. Стражарят извади една голяма шарена кърпа и почна да трие потта от лицето си, като говореше: — Не знам още мястото, изгубих пътеката. Елин Пелин, Съч. II, 45.
3. С опред., обикн. съгл. Ограничена по размери част от някаква повърхност (на земята, на предмет и пр.). В ниските гористи места живее мечката, вълкът, рисът, еленът, лисицата. Ив. Вазов, Съч. ХV, 59. Навсякъде, дето имаше възвишено място, бяха се покачили хора. А. Гуляшки, ЗР, 204. — Малка ми си още, моя шътнице! — отвърна ѝ той гальовно, па зе, та помилва и целуна онова място на ръката ѝ, дето бе я ритнала кравата. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 203. Главата му, изострена като пъпеш, с оредяла коса, имаше на върха си едно съвсем оголяло място, един червеникав кръг. Й. Йовков, ΒΑΧ, 42. Последен отстъпил от укреплението, със сетре, продупчено на две места, той избягна от ръката на врага и от куршумите. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 164.
4. С опред., обикн. съгл. Определено пространство, което е свързано с извършването на нещо, на някакво действие. Кулата на болярин Слав, определена за сборно място от Ивайло, беше далеч от Прибойна и прибойчани стигнаха там едва привечер. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 389. В избирателното място на 10 секция един след друг влизат и излизат трудещите се. ВН, 1953, бр. 298, 2. Давали сме били доброволен труд в извънработно време за почистване на машините, на работното място. Кой пита дава ли ни се, не ни ли се дава доброволен труд? Б. Болгар, Б, 44. А когато се яви дежурният и с байраче показа на нашия пилот мястото за гариране, перките на самолета вече можеха да се различават. Г. Белев, КВА, 17. Място за пушене. Място за почивка.
5. Определена част от географското пространство; местност, област, край, кът. А тука [в Италия] действително е място във висша степен хубаво и романтично. Ив. Вазов, ПЕМ, 90. В това закътано място, отдалечено от света, дето рядко стъпваше човешки крак, цареше спокойствие, тишина и безопасност. Елин Пелин, ПР, 15. Наоколо е гъста трева и цветя из нея, тъй пресни и тъй хубави, каквито могат да се намерят само в най-затънтените места. Й. Йовков, Разк. II, 33. — Ние не сме от вашите места. От Северна България сме. К. Петканов, МЗК, 221. // Селище. Стремски беше пристигнал в родното си място къде края на септемврий. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 7. Дотука [до Ново село] горе-долу знаех и местата, и хората. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 47. А тая година в Преспа стана вече истински панаир .. Прочула се бе надалеко Преспа, а люде от разни места търсеха препитание, кръстосваха цялата империя, за да продадат и купят. Д. Талев, ПК, 303-305. На няколко места из страната пламнаха бунтове. Ив. Вазов, Съч. ХII, 104. // Страна, държава. В Беч пристигна рано преди обед .. Не бе виждал той толкова много свят, такава широка улица, покрита цяла с равен калдъръм, такива сгради, изправени срещу него като планини. Чуждо място, друг свят! Д. Талев, ПК, 36. Настана есен. Прелетните птици / събраха се и хвръкнаха на юг. / .. / Поели път и труден, и далечен, / отиват те по топлите места. Ст. Чилингиров, СБД, 41. // Семейство, семейна среда или техния дом, къща. Само баба Кита, Минкината баба, пъшкаше. — То добро, снахо, добро е момчето и мястото е добро, ама татко ѝ знае ли, що вие гласите? Ц. Церковски, Съч. III, 86. Поусука се той около баща ѝ и майка ѝ, когато тя навърши седемнадесет години, изпрати сватовници. Родителите ѝ, бедни хорица, не искаха да изтърват доброто място, дадоха му я. Г. Караславов, ОХ II, 43.
6. Определен парцел земя, обикн. като недвижим имот, който може да бъде използван за градина, строеж или за селскостопанска дейност. Мястото му [на Мито] опираше до върбалака и там имаше една ивица, още неизорана. Ето това парче поне да му оставят, .. може градина да си направят. Ст. Даскалов, БМ, 261. Неколцина софиянци са си накупили места, за бъдещи вили. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 38. Тошо слуша, гледа и незабелязано се отдръпва умислен към своето място. Защо беше тоя ров откъм Каменица, защо бяха тия камънаци и трънаци откъм пътя? Тракторът си мина край неговата нива без да я погледне. Ст. Даскалов, БМ, 16.
7. Стол за зрител или посетител в зала, в ресторант и др. под. или седалка в превозно средство. — Както виждате, аз премахнах всичките стени и получавам салон с цели сто и петдесет .. места. О. Василев, Л, 24. Ресторантът беше препълнен. Едвам намерих място, но то беше хубаво, до естрадата на оркестъра. Г. Белев, КВ А, 23. Местата в читалните са заети от многоброен свят. Н. Фурнаджиев, МП, 39. Първото [тържество], на което ви се изпращат входни билети, ще стане по 11 часа, но гледайте по-рано да си заемете местата с г. доктора. Ив. Вазов, ПЕМ, 21. Имам запазено място. Δ Нямаше свободно място във влака и целия път прекарах на крак в коридора на вагона. // Легло или стая за едно лице в хотел, почивен дом, болница и др. под. Нямаше място нито в хотела, нито в хижата и се принудихме да опънем палатката и да пренощуваме в нея. Δ На следващия ден успях да си осигуря място в хотела.
8. Разг. Длъжност, служба, работа. — Смятам пак да забия нанякъде. Един познат капитан ми е обещал място в параход за наесен. М. Грубешлиева, ПП, 50. Генералът съобщи на Борис, че го уволнява „Никотиана“ е предприятие, в което работели скромни и честни служители, а не кариеристи. Който е недоволен от това, можел да си търси място в друга фирма. Д. Димов, Т, 44. Учители и учителки обикаляха селата да дирят места. Елин Пелин, Съч. I, 161. По ония времена новата държава пищеше за чиновници, фалиралите търговци заемаха съдийски места или се настаняваха във финансовото министерство. А. Каралийчев, ПГ, 206-207. Гладно не се ходи, а пък няма какво да правя, трябва да ида да пристана у някого бакалин, ама и това сега без време не мога да намеря място. Π. Р. Славейков, Избр. пр II, 32.
9. Определено разположение в пространството; положение, позиция. Ние заемаме мястото на дежурните стрелци. Л. Стоянов, Х, 14. Журналисти, фотографи, гастрономи, агрономи, маса учен свят се тикаше да заеме по-добро място. Публиката се тълпеше, чакаше, движеше се и шумеше. Елин Пелин, Съч. I., 237. На всеки въстаник беше посочено ново отбранително място. На източната страна бяха настанени около сто и тридесет души и още толкова на северния край. Г. Караиванов, П, 43.
10. В съчет. с предл. на и притеж. местоим. мое, твое и т. н. Определено положение, условие, възможност. — Оправяйте се... Имате си профкомитет... — Ела ти на мое място, па ще те питам. Ама лесно ти е на тебе. Журналист, щрак-щрак с апарата и готово, па народът нека му мисли. Б. Болгар, Б, 38. — Не съм виждал досега човек, толкова сигурен в любимата си. Да съм на твое място, бих му изневерил, само за да го накажа за самоувереността му. М. Грубешлиева, ПИУ, 147. — Научил си се вече да удряш с ръба на дланта по масата .. — Ако беше на мое място, ако се пържеше на моя огън, и ти щеше да се научиш. Ем. Манов, ДСР, 445-446.
11. Част, откъс от литературно или музикално произведение, от писмо, статия, доклад, изказване и под. Бай Мичо я [книгата] знаеше наизуст цяла и четеше места от нея в Джаковото кафене. Ив. Вазов, Съч. VIII, 65. Вълчан се обърна и само го изгледа, недоволен, че прекъснаха разговора му тъкмо на най-хубавото място. Й. Йовков, Ж 1945, 24. „Тия дни — казах аз — попаднах на едно място у лорд Байрон, от което, за голямо мое щастие, проличава каква висока почит е имал Байрон към Волтер“. М. Арнаудов, Г, 151. В патетичните места запаленият оратор подига тон, като си служи с възклицания и въпроси, на които сам отговаря: „Е, добре! Какво?“ М. Кремен, РЯ, 293. В книгата твърде уместно е отстъпено доволно широко място за работите на патриаршията. К. Величков, ПССъч. VIII, 271.
12. В съчет. с прил. висок и др. Институция, която разполага с голяма власт, която има ръководни позиции. В един момент, когато Митхад паша иска отоманизирането на българските училища, за да спре ръста на българското национално движение, не е чудно, че всеки помисъл за български научен комитет и за самостойна управа на българските училища е трябвало да бъде безусловно осуетен от високото място. М. Арнаудов, БКД, 71. Околийският началник, скритом от когото бе свикан митинга, разсърдва се и праща стражари да разпръснат събранието. Какво биха казали на високото място за него? Т. Влайков, Съч. III, 58. Свикайте първенците на правоверните във вашата кааза и им предайте дословно тая наша заповед, която е заповед от най-високото място и не може да остане неизпълнена. Д. Талев, ПК, 287-288. Важният чиновник, от когото зависи съдбата му, му дава уклончиви отговори. Защо? Има и друга кандидатура, подкрепена от влиятелно място? Ив. Вазов, Съч. IХ, 103. — Няма друг път! Само отгоре ако кажат, ще ги изловят до един. — Значи, ти предлагаш да направя изложение направо до най-голямото място? Ст. Даскалов, СЛ, 403. Нареждане от отговорно място.
13. В съчет. с прил. (централен, главен, виден и др.) или числ. редно (първи, втори и т. н.). Означава позиция, положение, степен (на участие, значение, проявление, на оценка и проч.), окачествявани от съответното прилагателно или числително. — Големството ни е в кръвта... и името ни такова. Кой не знае Големановци? Дядо ми... баща ми... аз — все на първо място! Ах, защо не са живи те да видят най-малкия Големанчо министър! Ст. Л. Костов, Г, 36. Печалбата беше на второ място и занятието за тях преди всичко беше увлечение и страст. Й. Йовков, Разк. III, 149. Той в скоро време разбогатя и доби предно място между първенците в Неготин. Ив. Вазов, Съч. VII, 83. В съревнованието се оказахме на последно място. Δ Централно място в дейността на Кузман Шапкарев заема събирането на народни песни от Македония и други краища на страната. Призово място. Почетно място.
14. Диал. Плацента, последък; баба, бабица, бабино дете, бабиното, ложе (Н. Геров, РБЯ).
15. Диал. Разстояние. От града до наше село има три сахати място. Н. Геров, РБЯ III, 101.
◊ Дворно място. Недвижим имот в района на населено място, представляващ непарцелирана земна площ; дворище. Тате отваря кожухарница, замогва се, купува ниви, ливади, дюкян, дворно място. Г. Белев, ПЕМ, 14. Дворното място се простираше по дължината на шосето чак до големите брястове и черковния двор. В. Геновска, СГ, 69. Едно<то> място. Евфем. Разг. Клозет, тоалетна, нужник. Ние с жената живеехме в антрето на една милостива нейна леля, чиято челяд всяка нощ ни прескачаше, когато отиваше до едно място. Хр. Пелитев, ХО, 38. Не е добре с бъбреците и често посещава едното място. Лобно място. Място, където някой е загинал. Върхът [Бузлуджа] днес посреща хиляди туристи, които отдават заслужена почит на героичните деди и внуци. Венци и свежи планински цветя красят лобните места. Л. Мелнишки, ПОС, 20. Палатът извисяваше мраморен стан, блестеше бялата настилка, но тази стъгда, на която сега тъмнееха лобните места, потискаше с мълчанието си, дишаше с угрозата на смъртта. М. Смилова, ДСВ, 285. На места. Нареч. В определени участъци, не навсякъде; тук-там. На места снегът се беше стопил, между сивозелената, прегоряла от мраза равнина, все още имаше големи бели петна. Ем. Станев, ЯГ, 61. Реката на места се разливаше и беше по-плитка, но на места беше дълбока. Елин Пелин, ЯБ, 49. От място. Оттам, където се намирам. Ако е вълчица, ще я обградят и техният лай ще бъде по-остър. Но сега те лаели от място и предупреждавали за нещо лошо. П. Йорданова, СЕ, 17. Ученикът бе изпитан от място, а не пред черната дъска. Отходно място. Евфем. Книж. Клозет, тоалетна, нужник. Войниците спят както завърнат върху мократа слама; по-здравите се пробуждат, превити от слабост и наметнати с шинелите си, влачат се към отходните места. Л. Стоянов, Х, 114. По места. 1. В съчет. със същ. Който се отнася до определен район, област; местен. Властта по места се намираше в ръцете на въстаналия народ. Δ Властта по места не се води умело, на съвременна научна основа. 2. В съчет. с глаг. В най-низшите, най-крайните подразделения (на организация, институция, учреждение и др.). Нужна беше организация, която да обясни причините за бедственото положение на народа, да канализира негодуванието на масите, което да се излива не по пътищата, а пред правителството и неговите органи по места. Сл. Трънски, Н, 125. Голяма част от членовете на комитетите, отивайки по места, се занимават само с административна работа. ОФ, 1950, бр. 1814, 1. Старият стил и метод на работа в много случаи господствува по места.
~ Болно (слабо) място. Разг. 1. На някого. Най-чувствителната, най-уязвимата страна на някого, обикн. някаква страст, слабост. Димето им разказваше. Най-често съседните пазачи се събираха в неговото лозе, .. Той съобщаваше новини от вестниците, човъркаше им болните места за неплатените данъци и тежката мизерия. Г. Караславов, Избр. съч. I, 117. Ученичките му бяха намерили слабото място да разказва и обяснява за всичко, което ни интересуваше, та често пъти урокът се заместваше със сказки на интересни въпроси. СбЦГМГ, 50. 2. На нещо. Най-уязвимата, лошата страна на нещо, слабост в нещо. Иноверската политическа власт дала подробни указания и за въпросите, които трябва да се обсъдят и решат, като твърде добре напипала болните места на патриаршията — правилата за избор на патриарх и владици, въпроса за налозите и т. н. Т. Жечев, БВ, 23. Дойде ми сърце на място. [Ще ми дойде сърце на място]. Разг. 1. Много съм (ще съм) доволен, стана ми (ще ми стане) много драго, понеже се изпълни (ще се изпълни) някакво силно мое желание. Та Сашо взе и разгони стрина Пена и тогава тя се курдиса у стрина Вела Пенковска и ѝ дойде сърце на място. Защото у стринини Велини имаше седянка. Й. Вълчев, РЗ, 38. — Кой като тебе, Манке — рече кака Деша. — Ще ти дойде сърце на място, щом Веско ще пристигне. Кр. Григоров, ПЧ, 133. 2. Успокоих се, съвзех се, не се вълнувам (ще се успокоя, ще се съвзема, няма да се вълнувам) вече от нищо (обикн. от страх). Ариф скоро се изгуби в букака с напета царствена походка, а аз останах с двайсеткилограмовата раница и замръзнали от студ крака .. Пийнах едно коняче и малко по малко дойде сърце на място. Н. Хайтов, ПП, 109. Уплаших се и още не може да ми дойде сърце на място. Н. Геров, РБЯ III, 243. Докарвам / докарам я на място. Разг. Казвам нещо в подходящия момент по най-подходящия начин. — Май че твоята жена най-много ще пострада в такъв случай — докара я на място Шарко, като извика раздвижване и смях у присъствуващите. Б. Обретенов, С, 127. Дохожда ми / дойде ми акъла на място<то си>. Разг. Ставам по-разумен, преставам да постъпвам необмислено; вразумявам се. Но аз мисля, че за тебе [Връбчо] по-добре е да отидеш в Синода и да се молиш, да се молиш, да се молиш... та белким акъла ти дойде на мястото си. Хр. Ясенов, Събр. пр., 134. Думите ми падат / паднат на място. Разг. Това, което казвам, говоря на някого, постига своята цел; има резултат от това, което казвам. И старецът започна да се усмирява. А Петканов, като чувстваше, че думите му падат на място, нанасяше все по-силни удари, до пълното омаломощаване на старческата упоритост. К. Калчев, ЖП, 347. — Я да поведа аз хората срещу мъчителите ни, пък ако ще, живота да си загубя. Колкото тишината бе голяма между гостите, толкова по-силно сега те зашумяха, заговориха. Ивайловите думи паднаха на място. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 344. За Грънчо място няма. Диал. Употребява се, когато за нещо малко все не може да се намери място. Прибрах багажа, но за тази книжка няма място — за Грънчо място няма. Зная си мястото. Разг. Преценявам добре себе си, възможностите си, имам ясна представа какво представлявам. Кафеджията остави филджаните, отново леко се поклони и излезе — знаеше си мястото и не обичаше да влиза в дълги разговори с хора като Хаджиставрев ефенди. Д. Спространов, С, 78. — Вие тука се разпореждате като у дома си и трябва само вас да слушаме. Така не може. Тук има трима представители на околийския комитет, ние двамата с Расков и околийския войвода Чендов, и трябва да се спазва нужната дисциплина. И всеки да си знае мястото. Да! Д. Талев, И, 519. Имам си място<то>. Диал. Уместен съм, подходящ съм. Ти да не помислиш, че аз не обичам да се постопля с някоя чаша хубаво винце? Виж, не съм от ония. Ама има си място тая работа, .., не тук, брате, .., не в тия миризливи поляни. Г. Караславов, Избр. съч. II, 164. — Молитвите са хубаво нещо, но тука надали си имат мястото. Ц. Гинчев, ГК, 157-158. Има място за нещо. Разг. Възможно е, може (да стане нещо, да се осъществи). Нима в тия мъртъвци можеше да се вижда врага, нима имаше място за ненавист, за мъст? Й. Йовков, Разк. II, 195. Няма, прочие, и не може да има място за какъвто и да било егоизъм. Има безкрайно широко поле само за благородното съревнование. Г. Караславов, ПМ, 24. Легна ми (падна ми) сърце на място. Ще ми легне (падне) сърце на място. Разг. Много съм (ще съм) доволен, стана ми (ще ми стане) много драго, понеже се изпълни (ще се изпълни) някакво мое силно желание. По едно време го [хазаина] забелязах, че всяка вечер си купува вестник „Единодушие“ и го прочита от край до край. Чакай, рекох, да го купувам и аз за кафенето, та да му падне сърце на място. Трябва да е вестник на неговата партия, рекох, нека да го зарадвам. Чудомир, Избр. пр, 246. Дано, мисля си, да има насреща кафене, че да седна там поне веднъж, да погледна балкона с киченото халище, че да ми легне сърце на място. Н. Хайтов, ШГ, 126. Ловя място. Разг. За нещо — имам успех, резултат, постигам целта си. — Имам една работа, тъкмо е за тебе... все ще донесе по трийсетина хиляди на година... — Слушай, свато! — погледна го недружелюбно Вълко. — Подкупите всякъде не ловят място. Г. Караславов, СИ, 214. — Факти, факти! — вика лесничеят. — Голи думи място не ловят. Н. Хайтов, ДР, 135. Място ми няма. Диал. Засвидетелства ми се голямо уважение, извънредно много съм зачитан. — Ида у тях на гости, а той — място ми няма! „Аз — казва — те обичам, бабо“. П. Велков, СДН, 356. Място под слънцето. Книж. Възможност да живея по някакъв начин. За тях, за предателите, няма място под слънцето. П. Вежинов, ЗЧР, 219. На глава място правя някому. Диал. Много уважавам, тача някого. На един куршум (лакът, скок, хвърлей) място. Разг. Съвсем близо, на малко разстояние. Сега аз бях намислил да отида във воденицата на „министеро“, само ако не си е отишъл в селото, .. До там има-няма един куршум място. Н. Попфилипов, РЛ, 5. — Къде ви е кръчмата? .. — Хей там, в уличката .. На един лакът място. Тонич, КСШ, 13. И тези саботажни акции на чешките патриоти се вършеха под носа на кафявия райх, на един хвърлей място от неговата кървава столица. Г. Караславов, Избр. съч. III, 194. Намирам / намеря място някъде. Книж. Бивам отразен, записан, отбелязан, поместен някъде. Поетичната ѝ душа откриваше много красоти в партизанския живот и тия красоти намираха място в нейния бележник, който криеше от другите. Сл. Трънски, Н, 178. Отзвуците за голямото събитие намериха място и на страниците на чуждестранния печат. Намирам / намеря си мястото (своето място). 1. Заемам положение, длъжност, които отговарят на възможностите ми, на способностите и интересите ми и ми позволяват да се осъществя като личност. Да намериш своето място в живота, при това още на 25години, това е щастие. Не се тревожи за него — всички сме сигурни, че той ще намери своето място до година-две. 2. Включвам се, вземам участие в нещо, някъде съобразно дълга си (морален, професионален и проч.), социалната си принадлежност, способностите си, изпълняваната длъжност и т. н. — Братя по вяра и по кръв! .. Всеки от вас да намери своето място в таборите на падишаха, всеки да намери другаря си и аллах няма да изостави своя народ. Д. Талев, ПК, 619. На място. Разг. 1. В съчет. със същ. Какъвто трябва да бъде; много добър. — Ами да видите, сестри, учителката, ами тя била човек на място! .. Къде ще се сетиме ние да научим децата си на такива хубави думи! .. За добро е дошла тя между нас. Д. Талев, ПК, 242. — Отваряй си очите, зрънце по зрънце събирай, ако искаш да станеш къщница на място! К. Петканов, СВ, 130. 2. В съчет. със същ. Напълно подходящ, уместен за даден случай. Най-сетне една запя: / „Сака мама да ме жени, / да ме жени за жътварин. / Не щем, не щем за жътварин, / но си сакам млад зидарин.“ .. — Баш на място песен — рече един от майсторите. — Така де. Мигар зидарите са за изхвърляне. Кр. Григоров, И, 123. На недостойните им подмятания отвърна с отговор на място. 3. В съчет. с глаг. Както трябва, когато трябва; напълно уместно, подходящо. — Хей, много си подранила, ма! — подхвърли лукаво тя [Марина]. — Трябва да си станала с кокошките — вметна той [Тъкачев] умело и навреме. Закачката дойде на място. Г. Караславов, ОХ I, 63. Поетът умно, на място подиграваше позьорите. 4. В съчет. с глаг. Там, където е някой, където се намира, където е застанал някой. Двама войника се опитали да отмъкнат оръжие и да се присъединят към въстаниците. Те били издадени обаче и застреляни на място. П. Здравков, НД, 211. Поручик Манев притича между първите. Войникът бе убит на място — гъст шмайзеров сноп бе надупчил страшно гърдите му. П. Вежинов, ВР, 279. 5. В съчет. с глаг. Там, където съществува определено нещо, където се намира или се извършва нещо. На 13 декември 1803 г. пристига във Ваймар френската писателка г-жа Стал, с намерение да изучи на място литературата, духовния живот и нравите в Германия. М. Арнаудов, Г, 39. Какво му [на Харалан] костваше да отиде лично при Трифон, на място да провери какви грижи полага управата на стопанството за трактористите. А. Гуляшки, СВ, 161. На мястото си съм. Разг. Действам, постъпвам както трябва, както е необходимо. — Бившият началник не беше на мястото си — заяви Спасов. — Направо казано, лош организатор. М. Марчевски, П, 181. — Ще скочи в капана и той .. То милицията ако си беше на мястото, още кога да е спипан, но пак няма да му се размине. В. Нешков, Н, 206. Не ме свърта (сдържа) на едно място; Не се сдържам / сдържа (не се свъртам / свъртя) на едно място. Разг. 1. Изпитвам силно безпокойство, вълнувам се от нещо и чувствам необходимост да се движа, да изляза. Деяна не се свърташе на едно място. — Харсъзин!... Конспиратор!... Аз ще му дам да се разбере!... Ще види кого е заплашвал той! Г. Караславов, СИ, 161. Трябваше да почива, а не го свърташе на едно място. Мислеше за Васил. М. Грубешлиева, ПИУ, 288. 2. С неспокоен нрав съм и чувствам нужда от непрекъснато движение, промяна, не мога да се задържа, да остана там, където се намирам, или на една и съща работа. — На бати си Върбана прилича Велко. Не го свърта на едно място. Д. Марчевски, ДВ, 29. Стоя той през есента, прекара и зимата, но като се запролети, .., взе да го не сдържа на едно място. Чудомир, Избр. пр, 13. Не ме хваща място; Не хващам място. Самост. и от нещо. Разг. Не се спирам, не се застоявам на едно място, чувствам необходимост да се движа, да излизам (обикн. поради безпокойство, тревога). — Не ми е мене сега толкова до работа, място не ме хваща веке от нетърпение, ама сѐ требва да се работи, пък и повеке хлеб ще е нужен тая година, нели чакаме гости. Д. Талев, ПК, 638. Помъкнал бе войводата над петдесет души — свои четници, .. И бе влязъл в селото денно време .. — И не стоят по къщите, ами по целото село, и войводата също, място ги не хваща. Д. Талев, ГЧ, 204. Не ми бие брадвата (топора, чука) на едно място; Не ми сече (удря) брадвата на едно място. Диал. Непостоянен, непоследователен съм в постъпките си или в мнението си; не устоявам на дадената дума. — Едни ми викат, че гръдна жаба, други — нерви: и на докторите брадвата не удря на едно място. Ако мене питаш — не ми е ни едното, ни другото. Н. Хайтов, С, 5-6. Не мога да си намеря място; Не си намирам / намеря място; Не си зная мястото. Самост. и от нещо. Разг. Обхванат съм от някакво силно чувство и не мога да се успокоя, да стоя спокойно. А когато повееше южнякът, той не можеше място да си намери и се чувстваше като лъв в клетка. М. Марчевски, П, 49. Къща — палат! Като нея нямало втора в цялата околия. Едни му захваляли, други му завиждали, а той [стопанинът] място не си намирал от радост. Ил. Волен, РК, 54. Не намирам място къде (де) да сложа (да турна / туря) някого. Разг. Старая се всякак да угодя на някого, да му окажа внимание като израз на почит и уважение или на голяма радост, че го виждам. Отначало не намираха място къде да ме сложат, черпиха ме с цигари, хвалиха таланта ми, а след това... обърнаха другия лист. М. Христов, ВН, 1961, бр. 3134, 4. Не остава / остане здраво място по (на) мене. Обикн. в св. в. Разг. Много жестоко съм бит; пребит съм. Здраво място не остана по него, а полицаят продължаваше да го удря с камшика. Не оставям / оставя здраво място по (на) някого или някому. Разг. 1. Хубаво набивам, напердашвам някого. — Какво! Ти на баща си ли говориш така! Че аз, ако река, ще те метна на земята, та здраво място няма да ти оставя. И. Петров, МВ, 208. 2. Жестоко, сурово се накарвам на някого, разкритикувам някого. Така се изказах на събранието, че здраво място не му оставих. Не са ми на едно място всичките братя. Диал. Не съм весел. Не се оженил, че нямал място за люляня. Диал. Ирон. Употребява се за човек, който прави много тънки сметки, преди да предприеме нещо. Няма да ги вържа две на едно <място>. Диал. Пилея, прахосвам парите си; не държа пари. Няма място за нещо. Липсва основание за нещо. Нямаше вече място за колебание и съмнение: панагюрци настъпваха и турците се готвеха да ги посрещнат. К. Величков, ПССъч. I, 133. Само това остана да му [на Пешо] се сърдиш! .. — Няма място за сърдене! В края на краищата все пак това са момчета и каквото са направили до тоя момент, е повече от много! П. Вежинов, СО, 175. Оставам / остана на място. Разг. 1. Бивам убит моментално. Куршумът го улучи и той остана на място. 2. От силна изненада, уплаха или друго внезапно и силно изживяване заставам като вцепенен, без да мога да мръдна. Остана на място, като чу новината. Оставям / оставя (простирам / простра) на място някого. Разг. Убивам моментално, изведнъж някого. Като си представи как някой партизански куршум можеше да го парне и да го остави на място, подпоручикът потрепера и се озлоби. Г. Караславов, Избр. съч. I, 417. — По кого искаш да стреляш с картечницата, бе глупако? Кои сме ние, познаваш ли ни? Та аз можех с един куршум... не с един ритник да те простра на място. Мога и сега да ти тегля куршума. Д. Ангелов, ЖС, 357. Отварям / отворя място. 1. На някого. Давам възможност на някого да мине или да седне, обикн. там, където има струпани хора или вещи. Скупчените около раненото птиче деца отвориха място на приближилия се учител и започнаха да му обясняват едно през друго какво се бе случило. 2. За нещо. Освобождавам някакво пространство от струпани неща, за да поместя, поставя нещо. Самата стая беше малка, изпълнена със стари вещи, .. Двамата с учителя трябваше да изхвърлят някои неща и да отворят място за едно легло. Б. Несторов, СР, 264. От десет места ми катран тече. Диал. Имам големи доходи, печеля много и от различни места. Отивам си / отида си на мястото. Разг. Получавам заслуженото, това, което ми се полага. Петьо разказа и за неволите си с Виктория. — Не бери грижа — успокои го Борис, — аз нали съм тук, всичко ще се нареди. И Виктория ще си отиде на мястото, и всичко ще се оправи. К. Калчев, СТ, 127. Очите ми не са на мокро място. Разг. Нямам навика да плача, не изразявам с плач страданието или огорчението си. Аз имам да изплаквам много сълзи, мамо! / О, неоплакан гроб е вчерашния ден! / И плакал бих като вихрушка ледна в сухи храсти, / но аз не съм на тоя свят за плач роден, / очите ми не са на мокро място! П. Пенев, Худ. С I, 331-332. Поставям / поставя (слагам / сложа, турвам / туря, турям / туря) на място<то> някого. Разг. 1. Вразумявам някого, принуждавам го да се държи както трябва, да си гледа работата. От ден на ден Марина ставаше по-самоуверена, говореше му на „ти“, с бабичката се държеше господарски, обаче той не правеше нищо, за да я сложи на мястото ѝ. Ем. Станев, ТЦ, 60. — А мотоциклетът на бати развива сто километра — казва зарадвано хлапакът и поглежда победоносно наоколо .. — Хе! .. Мотоциклетът върви по земя, а корабът по море .. Цялата група деца се смее гръмогласно. Хлапакът е поставен на мястото си и изведнъж загубва авторитета си на главатар. П. Незнакомов, МА, 53-54. В това село са се навъдили разни личности, които само развала сеят. Тук властта трябва да се намеси и да тури всекиго на мястото му. К. Петканов, ДЧ, 76. 2. Наказвам някого заради негови провинения, потърсвам му отговорност. — Мисля, че другарят Тасев трябва сериозно да се заеме с Шопов. Време е да го постави на мястото му. Ето дори и днес не се върна за заседанието, макар че е предупреден специално. В. Райков, ПВ, 66. Пукам се / пукна се от най-здравото място. Разг. Много се ядосвам, вбесявам се от яд. — Ей, шиле! — махаше пренебрежително с ръка Бомбата. — Дай още една чаша. И все така — шиле, та шиле. Омръзна му на Петруш, яд го беше, пукаше се от най-здравото място. Г. Караславов, ОХ II, 4760. Слагам / сложа ума на мястото някому. Диал. Повлиявам на някого да стане разумен; вразумявам. И като блъсна ниския стол пред себе си, обърна се към жена си, .., и каза: — Върви, върви да ѝ сложиш ума на мястото, че не знам какво ще стане в тая къща... П. Константинов, ПИГ, 195. Сядам / седна на мястото на някого. Разг. Вземам, отнемам службата на някого. Пък в същото време кой де може, ще го дебне как да му подложи динена кора, да седне на мястото му. П. Тодоров, Събр. пр II, 353. Тежа на мястото си. Разг. Имам значение и положителните ми страни личат и могат да се оценят само в областта, в която съм специалист, в която се проявявам. — И е по-важно за мене да намеря подходящо място за началника на строителната организация, .. Не трябваше да го вземам от Долина, там той си тежеше на мястото. Ст. Поптонев, НСС, 233. Топло място. Разг. Сигурна и добра служба. Вазов разбира дълбоко огромната разлика, която дели епохата на Възраждането с нейния бурен патриотичен патос от епохата след Освобождението с нейния дребнобуржоазен кариеризъм, .., с властническо-парламентаристическите комбинации за заемане на топли места в държавната йерархия. Т, 1954, кн. 4, 12. Той знаеше, че губи положението си, службата си, .. Той нямаше и да гъкне, ако не беше изстудено топлото му място. Ив. Вазов, Съч. Х, 61-62. Тук<а> му е място<то>. Със следв. изр. със съюз д а. Уместно е, подходящо е, добре е, нужно е, трябва. В 1826 година, преди Шуменската ордия, още от пролетта турците бяха се наежили и настръхнали, .. Какво им беше бръмнало в главата, не му е тука мястото да се впущаме в дълги и широки размишления да разправяме. Ц. Гинчев, ГК, 14. Все още не е уреден и въпросът за механизацията на строителството .. Тука му е мястото да се каже и за малката механизация, крайно необходима за строителните обекти. ВН, 1960, бр. 2336, 2. Тъпча на едно <и също> място; тъпча на място. Разг. Не се развивам, не напредвам, в застой съм. — Ясно е, че положението на фронта не е много добро — заключих аз. — Затегна се войната, германците тъпчат на място. П. Илиев, РВ, 222. — Наивниците смятат, че вървят нагоре към съвършенство, а всъщност тъпчат почти на едно и също място. Й. Гешев, ВТ, 120. Умът ми е на място. Разг. 1. Напълно нормален съм, разсъждавам нормално, трезво. Аз долавях от цялата тая хитрост на татя желанието му да убеди по-скоро себе си, че умът му е на място, отколкото да ни съобщи своята болка и тежката си мисъл. Ст. Чилингиров, ХНН, 117. — Ще върви ли някой с тебе? — додаде вместо добър вечер дядо Милан... — Тц! — дигна глава Стоян — другите всички са в пехотата... — Нейсе — въздъхна дядо Милан, .., — дано барем там ти съберат ума в главата... — Моят ум си е на място .. — поде натъртено по стар навик Стоян. П. Тодоров, И I, 54-55. 2. С отриц. Не съм напълно нормален, не разсъждавам нормално, трезво. Цялото ѝ поведение показваше, че умът ѝ не е на място. Умът ми не е на мястото си. Разг. Разсеян съм, не внимавам, не съм съсредоточен. Като видя учителят Ния, лицето му отеднаж се промени, .. През цялото време умът му беше раздвоен: .. Не беше умът му на мястото си. Д. Талев, ПК, 87. Хапя се два пъти на едно място. Разг. Горчиво, жестоко се разкайвам за нещо сторено, за нещо, което не е трябвало да правя. Хващам / хвана място. Разг. 1. За нещо — подходящ съм, послужвам за нещо. Буковата кора не се яде, листата не бяха се развили, имаше само бръстина. Хапнах от нея и разбрах, че бръстината не хваща място. Мина ми през ума да убия сърна. Н. Хайтов, ПГ, 97. 2. За нещо — оказвам въздействие; постигам целта си. Той го би удушил преди за такива думи. Сега те пареха сърцето му, .. и хващаха място. Защото подозрението вирее най-добре в душата на човек със силни и чисти чувства, които не намират ревностен отклик. А. Христофоров, А, 223. Всички предвиждания на Кир се сбъднаха, всички мерки, които той взе, за да заблудят съгледниците, хванаха място. Г. Караславов, Избр. съч. V, 351. Ще ми изстине (изстина ми) мястото. Разг. Ще загубя (загубих) службата си, ще ме уволнят (уволниха ме). Когато изтрезнееше, главният обхождаше бараките и уплашено разпитваше: — А, братчета, изложих ли се много? Ох, .., ще ми изстине мястото. Ще ме тикнат при вас. Ем. Манов, ПЯ, 142. Преди време бяха го мъмрили от Министерството по повод на едно оплакване. Сега, ако последва ново оплакване, мястото му без време може да изстине. Ст. Марков, ДБ, 143.