наболя̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано наболѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член наболѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член наболя̀ла - единствено число, женски род, нечленувано наболя̀лата - единствено число, женски род, членувано наболя̀ло - единствено число, среден род, нечленувано наболя̀лото - единствено число, среден род, членувано наболѐли - множествено число, нечленувано наболѐлите - множествено число, членувано
НАБОЛЯ̀Л, -а, -о, мн. наболèли.
Прич. мин. св. деят. от наболèя като прил. 1. Пълен с мъка; измъчен, изтерзан. Той я изглежда с наболяло сърце от глава до пети. П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 307. Трайко сега, пред своя близък другар, изливаше огорчението на своята наболяла душа. Т. Влайков, Съч. III, 232. Плавна и звучна се носеше поемата. Тя падаше върху наболелите и измъчени души на слушателите като утринна роса. Д. Спространов, ОП, 222.Виж повече2. За въпрос и под. — който е назрял, актуален и изисква бързо резрешение. Съветът имаше да разглежда много наболели въпроси.