навъ̀н -
- 1. навън
- - Гони ме навън
Виж повече- - Едното ми око все навън гледа
- - Излизам/изляза от мярата навън
- - Кара ме навън
- - Не си показвам/покажа главата <навън>
- - Не си показвам/покажа носа навън
- - От света навън
- - Очите ми шарят навън
НАВЪ̀Н нареч. 1. В посока извън пределите на някакво затворено пространство, място; навънка, вън. Противоп. навътре.