надвѐсен - единствено число, мъжки род, нечленувано надвѐсения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член надвѐсеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член надвѐсена - единствено число, женски род, нечленувано надвѐсената - единствено число, женски род, членувано надвѐсено - единствено число, среден род, нечленувано надвѐсеното - единствено число, среден род, членувано надвѐсени - множествено число, нечленувано надвѐсените - множествено число, членувано
НАДВЀСЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от надвеся като прил. Който е издаден или виси над нещо друго; нависнал, надвиснал. Гъстите му надвесени вежди .. придаваха една чудна привлекателност и почтеност на цялата му юнашка снага. Елин Пелин, Съч. I, 103. Натрупаният сняг тежеше застрашително по широките, надвесени стрехи. Д. Талев, ЖС, 35.Виж повече