ЛЕКСИТ

Основна форма: надебеля̀ване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

надебеля̀ване - единствено число, нечленувано
надебеля̀ването - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 надебеляване - изтъняване
2 надебеляване - изтъняване
3 надебеляване - отъняване

4 надебеляване - изтъняване
5 надебеляване - отъняване
6 надебеляване - отслабване

Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

НАДЕБЕЛЯ̀ВАНЕ¹, мн. -ия, ср. 1. Само

ед. Отгл. същ. от надебелявам¹; задебеляване¹. Противоп. изтъняване¹, отъняване¹, отслабване. Разправяха как по пистата на летището тичал млад мъж, предразположен към надебеляване. В. Пламенов, ПА, 62. Кожата на лицето ѝ се беше избистрила и посветляла,.. Само известно надебеляване в кръста разваляше фигурата ѝ. Ем. Манов, ДСР, 299-300. Образуването на кореноплода започва с надебеляване на подсемеделното стъбло. Бтн V и VI кл (превод), 107.

2. Надебелена част на нещо; надебеление, задебеление. Открито било, че по корените на бобовите растения се намират множество малки надебелявания — грудки. К, 1963, кн. 3, 10. Пшеничното стъбло е сламка. То е кухо. Отвън по него се намират малки надебелявания. Това са тъй наречените възли (коленца). Бтн V и VI кл (превод), 120.

НАДЕБЕЛЯ̀ВАНЕ² ср. Отгл. същ. от надебелявам² и от надебелявам се; задебеляване². Противоп. изтъняване². Всеки чертеж предварително се начертава с тънки линии, след което те се надебеляват. Надебеляването на линиите трябва да се извършва така, че тънката линия да се намира по възможност точно по средата на дебелата линия. Маш. IХ кл, 33.

Виж повече