надмо̀щие - единствено число, нечленувано надмо̀щието - единствено число, членувано
1 преднина - господство - надмощие - превъзходство - превес (книж.) - първенство (книж.) - хегемония (книж.)
НАДМО̀ЩИЕ, мн. няма, ср. По-голяма мощ, сила, власт, възможност у някого; превъзходство, превес.
Ароновият син искаше да се научи да плува, да стои дълго под водата, да лови риба, но през цялото време той чувствуваше надмощието на братовчеда си и това го озлобяваше. Д. Талев, С II, 134. Въпреки насилията завоевателят не успява да наложи численото си надмощие на града. Ив. Унджиев, ВЛ, 20. По време на царуването на Тутанкамон жреците вземат окончателно надмощие .. и връщат многобожието и кулата към Амон Ра. С. Северняк, ОНК, 262. При хан Крум .. славянобългарската държава се разширила и добила надмощие на Балканския полуостров. Ист. VII кл, 15.Виж повече