наду̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време наду̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време наду̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време наду̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време наду̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време наду̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време наду̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време наду̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време наду̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време наду̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време наду̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време наду̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение наду̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение наду̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие наду̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие наду̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие наду̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие наду̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие наду̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие наду̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие наду̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие наду̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие наду̀вайки - деепричастие наду̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие наду̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие наду̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие наду̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие наду̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие наду̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие наду̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие наду̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие наду̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие наду̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие наду̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие наду̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие наду̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие наду̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие наду̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие наду̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие наду̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие наду̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАДУ̀ВАМ, -аш, несв.; наду̀я, -у̀еш, мин. св. наду̀х, прич. мин. страд. наду̀т, св., прех. 1. Вкарвам въздух в еластично тяло, обикн. с уста или помпа, с цел да увелича обема му и да се опъне до желаната форма. Моряците измъкнаха и надуха три гумени червени лодчици и с помощта на специални гребци-спортисти от екипажа .. тихо, безшумно доплавахме до устието на река Камчия. П. Михайлов, МП, 30. Човекът с ведрото и с гумената лодка донесе вода от езерото и почна да надува плаващия съд. Й. Радичков, НД, 28. Надувам плондер. Надувам спасителен пояс. // Вкарвам някъде въздух чрез духане, за да разпалвам огън. Малките момчета надуваха духалата при наковалните на бащите си. К. Константинов, ППГ, 26.
2. Вкарвам с устни, с духане въздух в духов инструмент, за да свиря. Дико наду кавала и в къщата на Тройо кехая се събуди веселието. К. Петканов, ЗлЗ, 208. Детето бръкна в торбичката си, извади оттам проста дървена свирка и я наду. Кл. Цачев, СШ, 190. Савелий си отдъхна. Вдигна ръка и наду рога си. Зачула зова му, конницата се събра и уморено се свлече надолу. Д. Рачев, СС, 261. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна, запея / песни юнашки, хайдушки. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31.
3. Увеличавам, уголемявам обема, размерите на нещо (бузи, гърди, корем и под.), като го напълвам с въздух, течност, храна и под.; издувам. Младият учител наду гърди, вдъхна упойващия мирис на мащерка и здравец и закуца надолу. Ив. Гайдаров, ДЧ, 24. Един калпакчия, застанал пред дюкянчето си, надул бузи, пълни с вода, въртеше надянат на лявата си ръка нов калпак. Т. Харманджиев, Р, 63. Имаше две биволици .. и когато ги видеше надули кореми като гайди от ядене, изпитваше за миг в собствения си корем някаква сладка заситеност. И. Волен, МДС, 150-151. // За вятър — като духам, изпъвам, обикн. платна на кораб, лодка и под.; издувам. До едно място езерото бе гладко и с кристална повърхност, хвана да се къдри и бърчи, ветрец повея и наду силно платното. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 181. Попътен вятър надуваше платната и корабите плуваха по край бреговете. Е. Мутева, РБК (превод), 68. Момъкът се усмихваше. Тихият вятър леко надуваше сивата работна риза върху него. К. Велков, СБ, 13.
4. Прен. Разг. Представям нещо в неточен вид, като засилвам, увеличавам размерите, количеството, значението му; преувеличавам, раздувам. — Илка обича да притуря, да надува приказките. Кр. Григоров, ПЧ, 109. — Вчера съм надоила тридесет и шест литра мляко. — Невъзможно! .. не надувате ли малко цифрата? Ст. Даскалов, СЛ, 290. Продава той, разменя и купува, / а в двойни книги сметките надува. Ем. Попдимитров, СР, 182.
5. Прен. Разг. Подкарвам с голяма скорост моторно превозно средство (кола, мотоциклет и под.). Шофьорът светна и помахна ръка .. и наду колата по асфалта. С. Северняк, ОНК, 244.
6. Прен. Разг. Пускам музикална уредба, музикален инструмент и под. да свири високо и с голяма сила. Бай Слави наду акордеона с всичката му сила, като натисна онези басове и клавиши, които добре напомниха магарешки рев. Т. Монов, СЧ, 44. Тоя зад мене е тип. Плюс това доста нахален! Надува клаксон с няколко ноти, държи волана с една ръка. С. Йончев, ЩД, 17.
7. Прен. Диал. Настройвам, подсторвам някого срещу някой друг или за нещо; надъхвам. — Какво има, моя хурийо? Защо са тия сълзи? — попита я Чоки, като я цалуна. — Ти искаш да убиеш брата ми! Заклевам се в Аллаха и в неговия пророк, че тебе те е надул брат ти. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 146. Следователят с лекаря пристигнаха в Болярово след обед, подбраха кмета,.., че поискаха и писаря. — Писарят ми е в отпуск — отвърна той [кметът] с разтреперана челюст;.. Ако вас ви са надули там в града, нека ви кажа: аз съм тук кмет и отговарям! А. Страшимиров, ЕД, 161-162.
8. Диал. Надигам, вдигам (шише, бъклица и под.), за да пия. Малките момчета, които у дома им надали са им дали да помиришат устата на бъклиците,.., надуваха ги наред със старите. Ц. Гинчев, ГК, 75. „Ее, прилича ли на дача?“ — питаха те весело, като издухваха снега от лицата си и надуваха, един след друг, една бутилка с коняк. Ал. Константинов, Съч., 157.
9. Остар. и диал. Пуша. Иван Головратът фана да надува силно наргилето. Ив. Вазов, Съч. VIII, 7. На чардака седеше хаджи Василий и надуваше наргилето. Той видя племенника и му направи знак да приближи. Ст. Дичев, ЗС I, 266. Той не си дигаше даже главата да погледне на присъствующите, а само надуваше своето късо чибуче. З. Стоянов, ЗБВ I, 451. надувам се, надуя се страд. Пък и гайда да се надува не е лесно. И то след като през целия ден си сякъл кирпич. Г. Караславов, Избр. съч. I, 109. — Гладни сме бе, дай нещо да си хапнем, рече единът и пак продължаваха цигански говора си. Нали знаеш, че гладна мечка хоро не играе, додаде вторият, да си хапнем .., че ей тези зурли сила искат да се надуват. Ц. Гинчев, ГК, 231.
НАДУ̀ВА МЕ несв.; наду̀е ме св., непрех. Разг. 1. Със същ. като п л а ч, к а ш л и ц а, с м я х и под. Изпитвам силно желание, неудържим напор да извърша означеното от съществителното; издува ме. Детето гореше в ръцете ѝ, надуваше го мъчителна кашлица, гърдите му бяха като запушени. Д. Талев, И, 611. През време на престоя на гарата, ако ме надуеше кашлица, задушавах я в шепата си. Сп. Кралевски, ВО, 51.
2. Със следв. изр. със съюз д а. Иска ми се, чувствам нужда, имам желание да направя нещо; идва ми, иде ми, дохожда ми. Като ги [прасетата] хване някой път бесът и бръмнат всяко на различна страна,.. и като го разкарват по цял ден, та на Ганчо душа и крака не му останат от търчане, и като го надуе Ганчо да изреве: „Проклевам ви, гадове мръсни!“. К. Георгиев, ВБ, 85.
НАДУ̀ВАМ СЕ несв.; наду̀я се св., непрех. 1. Изпълвам се с въздух, течност или с друго нещо, та обикн. придобивам изпъкнала или закръглена форма; издувам се. Топла вълна стопли сърцето му. Тези две дечица бяха негови. Тъй сладко се хранеха с хлебец, че от умиление на очите му се показаха сълзи. Гърдите му се надуха до пукване. К. Петканов, ОБ, 65. Лапа, пи и подир малко като му се наду коремът, като запищя онзи ми ти чиляк, като се затръшка и все пие вода. Ц. Гинчев, ГК, 79. Балонът се надува и се спуква. // За платно, дреха, плат и под. Изпъвам се от напора на вятъра; издувам се. Расото му се надува и се развява, като гемиджийско платно. Ив. Вазов, Съч. VIII, 104. // За кръвоносен съд или лимфен възел — увеличавам, разширявам обема си при напълване с кръв, течност, лимфа и под.; издувам се, подувам се. При всяко изпъване назад на масивната шия на Кирчо се надуваха страшно големите му вени, отчитайки зачестените удари на сърцето. В. Райков, ПЛ, 124.
2. За част или орган от тялото на човек или животно — увеличавам, разширявам обема си и изпъквам в резултат на удар, възпалителен процес и др.; възпалявам се, издувам се, подувам се. — Как ги [пепелянките] ловиш, бре Йорге, — пита Зарафина, на която бузата се надула от зъбобол. Д. Немиров, Б, 168. Ходилцата му бяха се надули като самунчета и горяха като огън. Й. Йовков, АМГ, 35. Удариха ме със юмрук в главата, / та и окото ми се чак наду. Д. Подвързачов, Б, 119. От удара кракът му се наду до коляното. // Разг. Ставам по-дебел и обикн. се зачервявам от прилив на кръв в резултат на физическо напрежение, вълнение, плач и др.; издувам се, подувам се. Меркулов разкопча яката на ризата си, избърса запотената си шия, която се наду от напрежение. М. Марчевки, П, 269. Йоан Александър се отдръпна назад и загледа мълчаливо болярина, който все не си вдигаше челото от праха. Лицето му се наду като на зряла малина. Ст. Загорчинов, ДП, 383.
3. За човек, животно — напрягам се силно, поемайки въздух, и шията, вратът, лицето ми стават по-дебели, стегнати, опънати; напъвам се, напрягам се. Никой не иска да знае .. за усилията на саксофониста, който се надуваше с изпъкнали от напрежение очи. Ст. Марков, ДБ, 340. Пуякът се наду с всичка сила и попита щъркела що за птица е. Св. Минков, СЦ ( превод), 19. Надуват се свирци там в къта отстранени / и зяпат ги деца, край тях на куп стълпени. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 121.
4. Разг. Ставам по-пълен, по-дебел; напълнявам. Родителите на Тъкачев бяха много доволни от женитбата на голямата му сестра. Всяко лято тя се влачеше на разни курорти, тлъстееше и се надуваше. Г. Караславов, ОХ I, 187. — Виж се, заприличал си на... — А ти си се надула, ще се пръснеш от дебелина. К. Петканов, БД, 154.
5. Прен. Разг. Увеличавам размера, числеността си; разраствам се, раздувам се. След две години той стана собственик на малка фабричка за папироси,.. Малката фабричка се наду, започна да расте.. и да задушава или поглъща всички фабрики за папироси. Д. Димов, Т, 137. — Тия хора не разбират, че чиновническият апарат се е надул, че се налагат съкращения. Н. Каралиева, Н, 36.
6. Прен. Разг. Само несв. Държа се надменно, важно спрямо другите; гордея се, важнича, перча се. — Виж, това се казва птица! — .. Ех, ако може да я хване! Пък да я сложи в кафеза... Той ще води другарите си, ще им я показва и ще се надува. П. Бобев, ГЕ, 110. // Само св. Възгордявам се, напервам се (в 4 знач.); наперчвам се. Шивачките се надули, искат едни цени — свят да ти се замае. Г. Караславов, Избр. съч. II, 442.
7. Прен. Диал. Държа се сърдито. Той не може да търпи, щото вниманието да е насочено върху другиго, смята се засегнат в своята си чест и захваща да се надува. Й. Йовков, АМГ, 203. Надула се Рада, че не са я подновили с нов сукман за Великден, па вземе стария та — у огъня! М. Георгиев, Избр. разк., 63.
◊ Дявола ме надува / надуе; дяволите ме надуват / надуят. Диал. Обхваща ме необичайно, странно настроение, желание да извърша нещо, обикн. лошо, неразумно; прихваща ме. —