Основна форма: наѐмам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

наѐмам - първо лице, единствено число, сегашно време
наѐмаш - второ лице, единствено число, сегашно време
наѐма - трето лице, единствено число, минало свършено време
наѐмаме - първо лице, множествено число, сегашно време
наѐмате - второ лице, множествено число, сегашно време
наѐмат - трето лице, множествено число, сегашно време
наѐмах - първо лице, единствено число, минало несвършено време
наѐмахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
наѐмахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
наѐмаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
наѐмаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
наѐмай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
наѐмайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
наѐмащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
наѐмащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
наѐмащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
наѐмаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
наѐмащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
наѐмащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
наѐмащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
наѐмащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
наѐмащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
наѐмайки - деепричастие
наѐмал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
наѐмалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
наѐмалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
наѐмала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
наѐмалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
наѐмало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
наѐмалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
наѐмали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
наѐмалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
наѐман - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
наѐмания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
наѐманият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
наѐмана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
наѐманата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
наѐмано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
наѐманото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
наѐмани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
наѐманите - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 вземам - наемам (на работа) - ангажирам

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 наемам - освобождавам

Резултати от: Речник на българския език

НАЀМАМ1, -аш, несв.; наèма, -еш,

мин. св. наèх, прич. мин. страд. наèт, св., прех. 1. Вземам нещо под наем. Жилището на Торосян съответствуваше винаги на успеха му в търговията. Когато пропадаше, арменецът наемаше евтин апартамент, а когато се издигаше, живееше като княз. Д. Димов, Т, 132. Защо бе наел Яворов тази неподходяща за поет квартира в най-шумната, в търговската част на града? М. Кремен, РЯ, 53. Много често летовници наемаха моторницата за кратки разходки из залива или за по-далечни екскурзии до Анхиало или Емине. П. Вежинов, ДБ, 8. Двамата наели една градина и започнали да садят зеленчук. А. Каралийчев, ПГ, 53. // Заплащам, обикн. на собственика на файтон или друго превозно средство, за да ме вози или за да ми предостави превозното средство за временно ползване; вземам. Чона Василица Добрева излезе от затвора един съботен ден, следобед. Цанко на своя глава нае един файтон и тържествено я откара вкъщи. В. Геновска, СГ, 192. Наеха кола и обиколиха цялото крайбрежие. Δ Наех велосипед за два дни.

2. Вземам, привличам някого за временна работа срещу заплащане и при определени условия. По времето, когато баба Ставрула останала вдовица и решила да си построи вила в кьошковете, наела майстор да издяла камъни с разни украси за оградата. П. Славински, МСК, 12. Веднъж баща му си дошъл .. и казал, че му е намерил добра работа в голямото село, което се белеело в равнината. Някакъв богат селянин се съгласил да наеме момчето, за да пасе добитъка му. П. Стъпов, ГОВ, 14. Най-после той намери работа — наеха го за цигулар в струнния оркестър, който всяка вечер свиреше в бирария „Здравец“. А. Гуляшки, Л, 11. Димитър малко пътуваше — колкото да сложи в някое темпло нарисуваните от него икони .. Когато вземеше пари, наемаше пазванти да го пазят по пътя. Вл. Свинтила, СЗЗ, 66. наемам се, наема се страд. — Вдругиден почваме беритбата [на гроздето]. Трябва да се наеме още една кола за гарата. К. Константинов, СЧЗ, 180. На другия ден ханът на Кольо Ямуков се нае за десетина деня от дикиджийския [обущарския] еснаф. Осем от стаите станаха училище за майсторите. Д. Немиров, Б, 84.

НАЀМАМ2, -аш, несв.; наèма, -еш, мин. св. наèх, прич. мин. страд. наèт, св., прех. Диал. Вземам, обикн. много неща; наемвам2, поемам. Наема [Здравка] платната на ръце и отива към плочата да ги буха. Ц. Церковски, ТЗ, 98. наемам се, наема се страд.

НАЀМАМ3, -аш, несв.; наèма, -еш, мин. св. наèх, прич. мин. страд. наèт, св., прех. Диал. Поемам, тръгвам, като обикн. изкачвам нещо. Връвели, что са връвели, / наели гора зелена, / настали поле широко. Н. Геров, РБЯ III, 158. наемам се, наема се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Виж повече