наѐмане - единствено число, нечленувано наѐмането - единствено число, членувано
НАЀМАНЕ1, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от наемам1 и от наемам се. За разлика от епохата на импресионистите, сега не е толкова трудно за художника да стигне до изложбената зала, стига, разбира се, да има средства за нейното наемане. Хр. Ковачевски, СК, 72. Силни економически съображения президираха както при нагласяването костюмите, тъй и при наемането театралната зала и декорирането на сцената. Ив. Вазов, Съч. VI, 26. Чифликчийски семейства, работници за наемане, панаирски търговци, всички са си дали среща в тая лятна сутрин на пазара в Арл. К. Константинов, ПЗ, 114.Виж повечеНАЀМАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от наемам2 и от наемам се; наемване2, поемане.
НАЀМАНЕ3, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от наемам3 и от наемам се; поемане.
НАЀМАНЕ4, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наемам се1; нагърбване.
НАЀМАНЕ5, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от наемам се2; заякване, съвземане, оправяне.