Основна форма: наема̀тел - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

наема̀тел - единствено число, нечленувано
наема̀теля - бройна форма
наема̀телят - единствено число, членувано - пълен член
наема̀тели - множествено число, нечленувано
наема̀телите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 квартирант - наемател

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 наемател - наемодател

Резултати от: Речник на българския език

НАЕМА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което ползва под наем нещо (жилище, помещение, земя, превозно средство и др.).

Наемателят остана сам и изпълняваше точно нарежданията на хазяйката. Заключваше входната врата, затягаше крана на чешмата в кухнята. Св. Минков, РТК, 41. Личеше, че бившият наемател е бил човек с културни навици, акуратен и чист. П. Незнакомов, БЧ, 60. Ние нямахме собствена къща и живеехме като наематели в различни квартали. К. Константинов, ППГ, 22.

Виж повече