наѐмен - единствено число, мъжки род, нечленувано наѐмния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член наѐмният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член наѐмна - единствено число, женски род, нечленувано наѐмната - единствено число, женски род, членувано наѐмно - единствено число, среден род, нечленувано наѐмното - единствено число, среден род, членувано наѐмни - множествено число, нечленувано наѐмните - множествено число, членувано
НАЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. За човек — който е нает, ангажиран за определена работа, дейност срещу заплащане.
Развитието на капиталистически отношения в страната води неизбежно.. до възникването на нови класи — буржоазия и наемни работници. Ист. Х и ХI кл, 119. Големите богатства позволили на Иван-Асен II да създаде силна наемна войска от кумански наемници. Ист. VII кл, 36. Българите изведнъж се видяха, че ги третират не като безкористни съюзници, а като наемна войска от нехранимайковци. Ив. Вазов, Съч. VI, 101. Ние пак срещаме в числото на спомагателните или на наемните войски тие.. хуни. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 55.Виж повече2. Обикн. за труд — който се извършва срещу определено заплащане при известни условия. Простото стоково производство е изходен пункт за развитието на капиталистическото стоково производство. Негова главна отличителна черта е експлоатацията на наемен труд. Ив. Янков и др., ОК, 82. В много трудови песни той [народът] изплаква мъката си от ангарията, гурбетчийството и другите форми на наемен труд. Христом. VI кл, 10.