наказа̀ние - единствено число, нечленувано наказа̀нието - единствено число, членувано наказа̀ния - множествено число, нечленувано наказа̀нията - множествено число, членувано
НАКАЗА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Физическо или морално мъчение, тормоз, наложено на някого като ответна мярка за сторена вина, прегрешение или престъпление.
На раздяла .. генерал Заимов ме прегърна и заръча: „Радвам се, че и теб успях да отърва от смъртно наказание. Пази се.“ В. Йосифов, Избр. тв. I, 91. Участвувал [Ботев] в нощни експедиции да къртят плета на някоя горделива мома,.., да ѝ цапат портите с катран и други такива наказания. З. Стоянов, ХБ, 49. Наместо бесилницата, казват, щяло да се отреди една смесена комисия, която да изпитва комитаджиите и да ги осъжда на други наказания. НБ, 1876, бр.6, 23. Колкото са повече децата, толкова е по-лошо преподаването в училището, защото количеството на децата раздражава учителя и той по-жестоки наказания налага на бедните дечица. Р. Каролев, РЗМ, 5. Юдеите мислели, че всякя злочестина, що дохожда до глава на човека, е наказание от Бога за неговите грехове. Д. Манчев, НН (превод), 77.Виж повече2. Разг. Тегло, мъка, страдание. Не е имало по-голямо наказание за него от това да мълчи. К. Видински, НСП, 43.
3. Само ед. Обикн. с предл. Наказване. Светослав скоро се отметнал от унгарския крал.. За наказание унгарците нахлули с войски и отново завзели града. Ст. Михайлов, БС, 133.